България и преходът - повтарящ се фалстарт

България и преходът – повтарящ се фалстарт

„Опитът на България с икономическия преход е опит на повтарящ се фалстарт“. Дори и да сте го подразбирали, сериозното изследване на Рандъл У. Стоун: „Кредит на доверие: Международният валутен фонд и посткомунистическият преход“, е на път да се появи и на български език, след като беше издадено през 2002 г. от Принстън (Lending Credibility: The International Monetary Fund and the Post-Communist Transition). Array

Стоун е известно име в политологията, преподавател е в университета в Рочестър, има множество публикации и проучвания на световната икономика, особено на руската и европейска политика.

Каквото и да сте чели за българския преход, трудът на Рандъл У. Стоун е забележителен и с това, че поставя България като част от глобалната картина – в контекста на случващото се в Източна Европа и света. Ролята на МВФ – „лошото ченге“, появило се след силната обезценка на лева и краха през зимата на 1997 г., за започнатите в България реформи също е напълно изяснена. Както и че размерът има значение.

Представяме ви два откъса от книгата му, преведена на български език.

„… България има осем правителства между 1990 и 1999 г. и само три от тях се радват на подкрепа от мнозинство в парламента. Всяко правителство обявяваше своята привързаност към някаква визия за икономическа реформа, а повечето подписаха споразумения с МВФ.

Няколко успяха да създадат поне краткосрочно подобрение в макроикономическата политика, но съперничещите си приоритети и политическата нестабилност скоро подкопаваха ангажимента към строг бюджет, а структурната реформа оставаше мираж. Никоя от подкрепяните от МВФ програми не беше приложена успешно по време на първите шест години от прехода.

През 1997 г. обаче в България се случи драматична пълна промяна. Лошото икономическо управление доведе до спад в стойността на валутата, безконтролна инфлация и колапс на банковия сектор. Народното недоволство принуди правителството да подаде оставка и да насрочи нови избори, в резултат от които в парламента имаше солидно дясно мнозинство.

Новото правителство наложи валутен борд, подкрепян от Фонда и бързо възстанови доверието в българската икономика. Корупцията продължава да бъде навсякъде, но България се е превърнала в пример за успешна стабилизация на базата на обменния курс.

Случаят на България показва някои важни общи черти с изследваните случаи в това изследване, които подкрепят свойствата на модела и една значителна разлика от Русия и Украйна, която показва важността на различния размер на държавите. Първо, както и при другите държави в това изследване, българските правителства очевидно бяха изправени пред различни нива на изкушение да избягат от споразуменията с МВФ.

По време на първоначалните си месеци на поста, новите правителства като цяло бяха готови да приемат и реализират болезнени адаптационни мерки, но с течение на времето те бяха все по-малко готови да платят политическата цена на адаптацията.

Второ, международните капиталови пазари изиграха ключова роля в нарастването на влиянието на МВФ. В няколко ключови повратни момента – март 1994 г., април 1995 г., декември 1996 г. – резки движения на капитал и драматични повишения на обменния курс, накараха правителствата да приемат условията на МВФ, които преди това бяха отхвърлили като неприемливи.

Трето, българският случай подкрепя очакванията на модела, че размерът и стратегическото значение на страната-получател ще имат значение за преговорната позиция на МВФ. Разликата между България и другите случаи е очевидна.

Както протестираше не един от представителите, които интервюирах, „Не можете да сравнявате Русия и България!“. Ако Украйна и Полша имаха много по-малко влияние на международната сцена от своя мощен източен съсед, то България имаше много по-малко от тях. В резултат на това, България непрекъснато се подчиняваше изцяло на контрола на МВФ. Истинността на заплахите на МВФ да спре помощта и да изчака значителни подобрения в политиката никога не бе поставяна под въпрос…

8.2 КОРЕНИТЕ НА КРИЗАТА, 1995-1996

… Отново са изгубени три месеца в кампанията за парламентарните избори, като в същото време служебното правителство на Ренета Инджова успява да направи много малко. Изборите на 18 декември дават солидно мнозинство на БСП и техните съюзници, БЗНС и социалдемократическата екологична партия „Екогласност“.

Мнозина от висшето ръководство на СДС подават оставки след провала на изборите и това подготвя почвата за бившия финансов министър от СДС Иван Костов да започне за изгражда сплотена партия около политика на радикална икономическа реформа.

Междувременно обаче БСП се е върнала на власт със солидно мнозинство и четиригодишен мандат. Лидерът на партията, 35-годишният Жан Виденов, става най-младият министър-председател на България. Румен Гечев, отявлен кейнсианец, става вицепремиер и министър на икономическото развитие, а Димитър Костов (няма връзка с Иван Костов, но прагматичен, реформаторски настроен технократ) е издигнат до министър на финансите.

България остава здраво ангажирана със Запада, обещавайки да запази връзките с международните финансови институции и да продължи да обслужва националния дълг. От друга страна икономическите политики на новото правителство са силно ограничени от общественото мнение.

Виденов е в не малка степен заложник на собствената си успешна предизборна кампания, тъй като използва популистка програма и е обещал да спре спада в жизнения стандарт.

През януари Виденов обявява „антикризисна“ програма, която е сбор от противоположности: той ще намали инфлацията, като в същото време ще намали безработицата и ще ускори приватизацията и земеделската реформа, като в същото време ще заздрави индустриалната политика.

Освен това Костов открива, че дори той да е успял да спечели подкрепата на Виденов за фискални рестрикции, това не гарантира подкрепа в парламента. Макар да има мнозинство, БСП се състои от множество фракции, чиито предпочитания в икономическата политика се движат в гамата от неохотна реформа до доктринерско централно планиране.

Няма ефективна партийна дисциплина, така че министър-председателят може да лобира само пред своите собствени поддръжници или да ги съблазнява за сътрудничество чрез съмнителни или незаконни „ласкателства“. Финансовият министър Костов смята предизборната програма на БСП за „популизъм“, изпълнена с обещания, които са „прекомерно щедри“.

През януари тези обещания са пренесени в първоначалните чернови на правителствената програма. Той многократно спори с Гечев, но по-късно отбелязва, че дори Гечев „подсъзнателно си дава сметка, че обещанията са прекалено щедри“. В резултат на това, правителството е готово да направи известни компромиси.

„Когато правителството се сформира, видях първоначалните версии на правителствената програма. Накрая беше останала не повече от една трета от първоначално обещаното и въпреки това беше прекалено много“. Икономическата политика, прокарвана от Виденов и Гечев, изглежда неокейнсианска в ретроспекция, но Костов подчертава, че когато са се взимали ключовите решения, съображенията са били прагматични, а не идеологически. „Няма правителство на света“, твърди Костов, „в което да се дискутират теоретични аспекти“.

Въпросите са зад кое би застанало общественото мнение, колко сериозни са икономическите дисбаланси и колко дълго правителството може да отлага болезнените мерки. Трудно е да се защитават спешни реформи, тъй като статистиките на Министерство на финансите са едно или две тримесечия назад, „така че докато получиш точна картина за ситуацията, вече е прекалено късно“.

Вместо да следва съзнателна икономическа стратегия, политиката на Виденов изглежда като поредица от противоречащи си компромиси. МВФ настоява за ликвидирането на банки и предприятия с лош баланс, отстраняване на губещите предприятия от достъп до кредити от държавата и БНБ и намаляване на фискалния дефицит.

Правителството отказва да приеме болезнените мерки, предложени от МВФ; вместо това, то продължава да налива ликвидност в икономиката и да предпазва държавните предприятия (ДП) от последиците от тяхната неефективност.

Профсъюзите лобират за по-високи заплати, а мениджърите на ДП нямат причина да отказват. Неизбежният резултат е, че общото търсене се повишава, а с него и цените. От друга страна правителството идва на власт с обещания да спре инфлацията и контролът върху цените е единственият инструмент, който остава, за изпълнението на това.

Никой в правителството обаче не вярва сериозно, че в дългосрочен план може да се предизвика прегряване на икономиката и да се контролира инфлацията чрез контрол на цените. Това бе най-вече политически компромис.

Всеки вярваше, че в прехода към пазарна икономика администрираните цени няма да работят. Например цените на електричеството трябваше да бъдат удвоени през 1995 г., а ние ги увеличихме с 20-30 процента.

Същото се случи със зърнената реколта. В началото на 1995 г. имаше страх, че цената на хляба ще се увеличи от 20 на 50 лева, така че имаше решение да се внесе зърно и да се субсидира. Това решение беше популистко.

Правителството не отхвърля диалога с МВФ; всъщност диалогът с новото правителство започва веднага и продължава през цялото управление на Виденов. Правителството на Виденов се надява да получи финансова помощ от МВФ, точно както и всички предишни български правителства след 1990 г.

През 1995 г. обаче правителството не е съгласно да направи достатъчно компромиси, за да се стигне до споразумение, а МВФ настоява за много драматична програма на структурна и фискална реформа като предварително условие за споразумение.

Както обяснява Костов: „Мисля, че по това време правителството не беше готово да плати политическата цена за необходимите мерки, тъй като проблемите все още не бяха катастрофални.

Съществуваше илюзия, че е възможно да се отложат тези мерки и да се договори по-дълъг график с МВФ. Две или три седмици след сформирането на правителството (Интервю с Димитър Костов, 10 май 1999 г.)

„Имаше кръгла маса с МВФ, Световната банка и ЕБВР с дискусия за икономиката и възможните мерки. Всички проблеми, които доведоха до кризата година по-късно, бяха поставени на масата. Всички [предложени мерки] бяха посрещнати с аргумента, че не отговарят на критерия за политическа приемливост“.

Преговорите с Фонда продължават, но България е далеч от постигане на целите на програмата от 1994 г., а МВФ не е склонен да ги ревизира. Към края на 1995 г. оценката на МВФ е, че няма постигнат напредък в България.

Дневният ред на реформите остава приблизително същият като година по-рано, но приватизацията и ликвидацията на неефективните индустриални предприятия стават по-належащи. Тези мерки сега са съществени за балансиране на бюджета и стабилизиране на валутата.

Корупцията в банковия сектор, която е сериозен проблем при Беров, се влошава значително при Виденов, тъй като членове на бордовете на търговските банки ограбват техните активи, като раздават кредити на себе си или свои компании без намерение някога да ги връщат…“

След краха на банките и налагането на мекия валутен борд, мнозина смятаха, че това повече няма да се случи. Е, случи се с КТБ и милиардите, изтекли като необезпечени кредити, и изнесени в офшорни сметки. „Help us to help you!“, беше казал един от емисарите на МВФ на Виденов през 1996 г. Но БСП направи от Виденов изкупителна жертва за алчността на група негодници…