Вавилонците открили звездната геометрия 1400 години преди Оксфорд

Вавилонците са измислили проста математическа формула, с която са следили движението на небесните тела поне 1400 години преди европейците, сочи ново изследване, публикувано в списание Science. Array

Древните астрономи във Вавилон са дълбаели малки чертички в мека глина и са използвали изненадващо сложна геометрия, за да изчисляват орбитата на „Бялата звезда“ – планетата Юпитер.

Досега се смяташе, че математиците в Окфорд, трудещи се в мрак с факли в земя, погълната от чумата, са измислили първи през Средновековието прост начин за пресмятане на движението на небесните тела.

Глинените плочки на вавилонците са непонятни за непосветените. Хиляди от тях, главно изровени от земята през 19 век от авантюристи, надяващи се да създадат музейни колекции в Европа, САЩ и другаде, остават неразшифровани до ден днешен.

Но те са плодотворна почва за Матио Осендрийвер от университета „Хумболт“ в Берлин, където са публикувани невероятните открития. Самият учен е астрофизик, който става и експерт по история на древните науки.

От години той е обладан от четири конкретни вавилонски плочки, приютени в Британския музей в Лондон. „Не можех да разбера за какво са. Не разбирах нищо, никой не разбираше. Можех само да преценя, че са свързани с геометрия“, каза Осендрийвер пред BBC.

По думите му откритието е фундаментално за физиката и всички клонове на науката използват този метод.

Един ден в края на 2014 г. пенсиониран специалист по асирийска история предоставя на Осендрийвер чернобели снимки на плочки от музея. Впечатление му прави една от тях – едва 5 на 5 см. Този заоблен обект, който ученият успява да зърне на живо през септември 2015 г., се оказва нещо като Розетския камък (плосък черен къс базалт с издялани три еднакви по смисъл текста: два на древноегипетски език с йероглифи и с демотично писмо, и един на старогръцки език. Старогръцкият език е бил добре изучен от лингвистите и съпоставянето на трите текста довежда до разшифроване на египетските йероглифи).

Плочката с официално име „BM 40054“, наречена „Текст А“ от Осендрийвер, има надписи, които са служили за нещо като абревиатура на по-дълга калкулация, която му се сторила позната. Като сравнил текста с четирите предишни тайнствени плочки, той успял да разгадае кода – ставало дума за Юпитер. Петте плочки са изчисления на предполагаемото движени на Юпитер спрямо другите планети и далечни звезди.

„Плочката съдържа числа и сметки, събиране, делене, умножение. Всъщност не споменава Юпитер. Тя е версия с много съкращения на по-пълно изчисление, която вече ми беше познато от пет, шест, седем други плочки“, обясни той.

Но най-впечатляващото е, че методологията на тези сметки е изполвала техники, отразени в астрономическата геометрия, развита пред 14 век в „Мъртън колидж“ на Оксфорд. Плочките са датирани в периода 350-50 г. пр. н.е.

Населението на Месопотамия, днешен Ирак, е развило математиката близо 5000 години по-рано. Сред тях са вавилонците, които са писали с клиновидно писмо, а с времето са възприели шестдесетична система за номериране. Ранната математика е в основата си форма на броене, а нещата които са броени, са главно овце и добитък.

Математиката обаче се развива, както и споделянето на знанията, със завоеванията на Александър Велики в Азия. Древният гръцки астроном Аристарх Самоски защитава тезата за хелиоцентрична вселена (че Земята обикаля около слънцето). Тя е споделена и от друг астроном, вероятно също грък, живял в Месопотамия около река Тигър, на име Селевк.

Според Осендрийвер обаче нищо не сочи, че декодираните изчисления следват хелиоцентричния модел. Те само описват движението на Юпитер във времето, което изглежда се засилва и отслабва през нощното небе.

Изчисленията са направени по изненадващо абстрактен начин – същият, използван от математици в Оксфорд 1400 години по-късно.

„Това е геометрия, сама по себе си стара, но приложена по съвсем нов начин, не към полета, или нещо реално, а спрямо нещо абсолютно абстрактно. На всеки физик това би напомнило на интегралното смятане“, каза още Осендрийвер.

Според историците то е развито в Европа едва през 1350 г.