Новите посланици на мира

Снимка: Wikimedia

Северна Корея, Палестина, Украйна, Иран. Това са печатите на само няколко от страниците в международния паспорт на Мори Ериксън. И макар документите ѝ да изглеждат като карта на проблемните страни в международната политика, 68-годишната адвокатка не работи за ООН, нито е международен кореспондент. Array

Ериксън е част от малката, но бързо растяща група хора, които смятат, че освен за забавления, купуване на сувенири и хващане на тен, можем да използваме туризма, за да направим света по-спокойно място, пише Лора Палет за OZY.

Забравете костюмите, папките с документи и воденето на преговори на кръглата маса – туристите могат да са новите дипломати. И въпреки държавните предупреждения, хората, които искат да видят световните събития с очите си, са все повече. Експерти посочват Иран като пример за това. Близкоизточната държава отбеляза увеличение на чуждестранните туристи от 2014 г. насам с близо 70%.

Дори „черната овца“ на международната общност – Северна Корея, инвестира $200 милиона в ново международно летище, за да удвои броя на туристите си от чужбина до 2017 г.

Независимо от факта, че туризмът на тези места е политически чувствителен, а понякога и направо репресивен, тенденцията държавите да разхлабват режима за туристи е устойчива. Специалисти обаче предупреждават, че туроператорите все още не са готови да заложат на промяната.

На пръв поглед формулата за туризма като дипломация е пределно ясна. Посетителите предлагат неутрално присъствие, икономически растеж и междукултурен обмен, а това от своя страна води до повече мир. Нещата обаче са по-дълбоки от това.

„Туризмът е добър начин гражданското общество да повлияе на правенето на външна политика. Развитието на отношения между хората от различни държави може да намали напрежението“, казва професорът по гранични изследвания в университета Хокайдо Ахори Ивашита.

Според преподавателката в израелския колеж „Сапир“ – Джулия Чайтин, политическият туризъм играе важна роля в усилията за мир между Израел и Палестинската автономия. В същото време корейска компания предлага екскурзии до Цушима – спорен остров между Япония и Южна Корея.

Оказва се, че това е и добър бизнес. Британската компания Political Tours, с която пътува Ериксън, казва, че е удвоила клиентите си в последната година. Междувременно конкурентите от Lupine Travel, които изпращат туристи в Северна Корея и Украйна, са отбелязали 150-процентов ръст на резервациите за същия перид и смятат да разширят дейността си до Централната африканска република и Афганистан.

Появяват се и нови компании, които предлагат политически туризъм в Украйна и Косово. Японският Център за гранични изследвания например, смята да трансформира спорните острови на страната от укрепени военни постове в мирни дестинации за туризъм.

Докато растежът на туризма изглежда необратим (Световната туристическа организация казва, че до 2030 г. над 1.8 млрд. туристи ще пътуват в чужбина всяка година), други традиционни методи за геополитически маневри продължават да удрят на камък.

От Палестина до КНДР, добрата стара дипломация се превърна в синоним на задънена улица. А в тази напрегната обстановка, всеки военен ход, независимо дали е с добри намерения, рискува да разпали поредна война.

От друга страна, туризмът увеличава търговията и сътрудничеството по много по-изтънчен начин. Американката Лара Маккийн, която обича да посещава Куба всяка пролет, казва, че е много по-лесно да се разбереш с нормалните хора, отколкото с политиците.

Това може да се окаже огромен политически инструмент, тъй като освен да бъде генератор на икономически растеж, туризмът може да бъде средство за мека дипломация, която се простира отвъд обхвата на традиционните държавни структури.

Със сигурност изпращането на орди от нищо неподозиращи посетители с камери в размирни региони може да е перфектната рецепта за бедствие. Според антрополога Ноел Салазар туризмът може да ерозира националните култури и да допринесе за нелоялната конкуренция, когато икономическите ползи от него не са разпределени правилно. Именно такъв е случаят с езерото Виктория, за което спорят Зимбабве и Замбия.

Туристите, които посещават размирни зони, не могат да очакват лукса на стандартните дестинации. Когато става дума за музеи, столицата на Косово – Прищина, не е и няма да бъде Лондон, а любителите на Starbucks няма да останат доволни от КНДР.

Туристическата индустряи трябва да измине дълъг път, за да промени имиджа си от консуматорско забавление в сила на мира, но за това вече има индикатори. Нека вземем за пример Кипър – разделената островна държава, която остава едно цяло заради просперитета от туризма.

Дори правителствата се опитват да използват това. В спорния архипелаг Спратли между Виетнам и Филипините, правителството в Манила се надява да донесе мир, като докара туристи, вместо да гради военни бази.

Така че, без да внасяме излишно напрежение в плановете ви за почивка, трябва да кажем, че изборът на следващата ви дестинация може да има важни геополитически последствия.