Танев си отиде. Да се готви ли Москов

Проф. Тодор Танев

Османците взеха главата на проф. Тодор Танев. „Турската карта“, за която писахме, беше изиграна. След като ГЕРБ публично легитимира един рехав протест, разчитайки на самосбъдващи се пророчества за кръв и насилие, които не се случиха, Бойко Борисов отгърмя Танев.

По този повод лидерът на ДСБ Радан Кънев отбеляза: „Очаквах от премиера не отстраняването на Танев, а коментар по доклада на Европейската комисия“. Какъвто премиерът спестява, игнорирайки темата.

Още по темата:

Преди уволнението на Танев се разигра спектакъла с многострадалните „османско владичество/османско присъствие/турско робство“ и гневни от това люде от Карлово и Калофер, чието (национално) самочувствие се крепи на робството.

Слуховете, че проф. Танев ще бъде отстранен, витаят още от края на миналата година – и поради нескритите апетити на хора от „Движение „България на гражданите“ да придобият поста. А с него и правото да се разпореждат с достатъчно средства по европейски програми. А и нали сега ДБГ води „бащината дружина“ на Реформаторите…

Борисов очаква до края на деня предложения за нов просветен министър от Реформаторския блок. Предвид факта, че ДСБ заявиха, че са в опозиция, очевидно предложението ще дойде от ДБГ. Кой ще е номинираният – депутатът Димитър Танев, който е бивш главен секретар на МОН при Даниел Вълчев, самият Вълчев или трети, скоро ще разберем.

Но който и да е, смяната изглежда като нескопосан опит да се закрепи положението. Най-малкото коалиционният тон изисква това да стане на среща между групите на ГЕРБ и РБ, с изясняване на позиции и мотиви. До момента, при преговорите между тях, водени по анекса, който да се подписва към коалиционното споразумение, не е отваряна дума за това какви ги върши Тодор Танев.

И ако подобни еднолични действия бяха оправдани по време на първия кабинет „Борисов“, когато ГЕРБ не бяха в коалиция, сега вече изглеждат като панически пристъп. Оставката на Танев обаче също не е добър заглушител.

Готви се вот на недоверие към един министър, за който Борисов казва, че му е и приятел, и който обича да води със себе си тук и там. Министърът на здравеопазването Петър Москов.

Но не вотът на недоверие е проблемът, а здравната реформа, която предстои да влезе в действие. И ще накърни главно интересите на частните болници, които нараснаха безконтролно и в чието изграждане са вложени милиарди. Въпреки обещанията тези дни да бъде обявена най-сетне Националната здравна карта, все още не е публична.

Според приетите миналото лято промени в Закона за лечебните заведения, в областите, в които броят на леглата за болнично лечение надвишава конкретните потребности от брой легла по видове, определени от Националната здравна карта, НЗОК ще сключва договори с лечебни заведения за болнична помощ или техни обединения, избрани по критерии и ред, определени с Наредба на министъра на здравеопазването. Критериите поне са готови и качени на сайта на МЗ.

Това, че кабинетът и парламентът е одобрил реформата – и задължителната карта, нищо не значи. Нали и промените, които МОН и Танев прокарваха, са следствие от гласувания закон за предучилищното и училищно образование. Известно е, че Борисов лесно хвърля през борда тези, които вредят на имиджа му – и чиято дейност му мъти водата, водейки до протести. Или му създава проблеми с КОЙ-кръговете. А здравната реформа може да доведе и до едното, и до другото.

Достатъчно е да си припомним как си отидоха първите двама министри от това правителство – Веселин Вучков и Христо Иванов. След като се бориха докрай за истински реформи и бяха бламирани от мнозинството начело с Борисов и подкрепено от ДПС и свързаните с тях кръгове.

Каквото и да предприеме оттук нататък Бойко Борисов, добре е да помни, че личният му ореол помръква. Независимо от голямата победа на местните избори, която се дължи на пари и здрава организация, наложена от Цветан Цветанов. В първия си мандат беше „спасител“ и „строител“, в този изглежда колаборационист.

На малобройния протест днес повечето питани казаха, че са тук „заради бъдещето на България“. Очевидно в настоящето никой не вярва.