Китай предупреди Сорос да не залага срещу юана

©EPA/БГНЕС

Сколо след като милиардерът Джордж Сорос предвеща т.нар. твърдо приземяване на китайската икономика, Пекин отвърна на удара, като предупреди известния инвеститор да не залага срещу валутата му, съобщи онлайн изданието Marketwatch. Array

„Предизвикателството, което Сорос отправя срещу юана и хонконгския долар е малко вероятно да успее, няма съмнение за това“, заяви правителствен служител в становище парче, цитирано нашироко от няколко медии.

Статията, озаглавена „Обявяване на война на китайската валута? Ха-ха“, беше публикуван от The People’s Daily, официалният вестник на Китайската комунистическа партия, известен като инструмент за пропаганда на Пекин.

Превод на официалния китайски – мандарин, на уводната статия, включва препратки към онлайн изданието ZeroHedge, с теми как САЩ страда от „холандската болест*“ и „финансови хищници“.

Публикацията в китайския вестник идва след новите прогнози на Сорос, че резкият спад на китайската икономика е неизбежен.

„Твърдото приземяване е практически неизбежно“, заявява магнатът пред Bloomberg Television миналата седмица в кулоарите на Световния икономически форум в Давос, Швейцария. „Аз не го очаквам, аз го наблюдавам“, каза той, позовавайки се на прегледа на икономическите данни и перспективи пред Китай.

Заиграванията на Сорос със сеизмичните валутни залози датират от 1992 г., когато той заложи, че паундът ще падне в определени стойности, което принуди британското правителство да оттегли валутата от европейския механизъм преди създаването на еврото. Тогава паундът поевтиня с 19%. Той също така успешно залагаше срещу тайландския бат в навечерието на азиатската финансова криза през 1997 г., която докара няколко азиатски икономики до ръба на фалита.

Въпреки че Сорос не застрашава пряко китайския юан със залагания, репутацията му на инвеститор, който пречупи Банката на Англия вероятно е достатъчно плашеща, за да привлече вниманието на Пекин.

Милиардерът, който е унгарски евреин по произход, не спести последните икономически проблеми на Китай, като дори предупреди, че световните пазари са много близо до криза като тази, която се разрази през 2008 г. А в същото време Китай трескаво се бори да намери нов модел за растеж.

„Отговорът“, който е даден на Сорос, показва, че китайските власти полагат усилия да се справят със спекуланти, които се опитват да раздрусат пазара.

Китайската валута се обезцени с 4.7% през 2015 г., показват данни на FactSet, и се очаква да продължи да се плъзга до курс от 7 юана за долар до края на годината спрямо сегашните 6.58 за долар, което показва притесненията за китайската икономика, казват анализатори на Deutsche Bank.

Властите в Пекин неочаквано обезцениха юана през август в отговор на поскъпване на износа и посочиха, че ще въведат допълнителни промени, които ще позволят по-голяма гъвкавост на правителството при последващ спад на валутата.

Притесненията за Китай се запазват и през 2016 г. и имаха ключова роля за „изтриване“ на $3 трилиона пазарна капитализация през първата седмица на годината. Настоящата 2016 година стартира изключително зле за инвеститорите, след като световните фондови пазари заличиха над 3 трилиона долара пазарна капитализация, като разпродажбите обхванаха всички региони.

Не само Сорос прогнозира трънлив път за Китай. Повечето икономисти прогнозират брутният вътрешен продукт на страната да нарасне в диапазона от 6%, което се дължи на забавяне на производството.

*Холандската болест (Dutch disease) e термин, въведен от британското списание Economist преди 39 години, за да опише проблемите на холандската икономика по онова време. През 1959 година в страната на лалетата са открити огромни залежи от природен газ. Износът скача до небесата. Вместо неочакваното богатство да донесе ползи, се случва нещо друго.

Забелязва се явен контраст между „външното“ здраве и „вътрешните“ заболявания. От 1970-та до 1977-ма година безработицата в Холандия нараства от 1.1% до 5.1%. Корпоративните инвестиции падат драстично.

Изданието обяснява проблема с високата стойност на местната валута – гулдена. Износът на газ води до приток на чуждестранна валута, което предизвиква засилване на търсенето на гулдена и респективно повишаване на цената му.

Това обаче прави други отрасли на икономиката неконкурентоспособни на международните пазари. Извличането на газ е бизнес, който не създава особено много работни места. А в опит да спре рязкото оскъпяване на гулдена, холандското правителство задържа основния лихвен процент на ниски нива. Това от своя страна отблъсква инвеститорите и осакатява в зародиш бъдещия икономически потенциал на страната.

През годините иконимисти разгръщат определението „Холандска болест“, като допълват картината, при която изобилие от дадена стока или суровина води до икономически проблем.