Гърция плашена с изключване от Шенген

Активисти на „Амнести интернешънъл“ на протест по време на срещата на вътрешните министри на ЕС в Амстердам

Министрите на вътрешните работи на ЕС призоваха днес Гърция да направи повече, за да контролира притока на имигранти, а някои дори заплашиха Атина да бъде изключена от Шенген, тъй като мигрантската криза раздели членовете на блока. Array

Гърция е основна врата към Европа за над 1 милион бежанци и имигранти, влезли в ЕС през 2015 година. Но освен това страната, която е и във финансова криза от няколко години насам, е критикувана и заради липса на контрол върху този поток, който показва слаби признаци на спад през зимните месеци.

ЕС предприе стъпки, за да помогне на Атина да се справи с кризата, но редица държави-членки смятат, че Атина не се възползва. От петте т.нар. „горещи точки“ (hotspots) – центрове за регистрация на хората, които влизат по море и суша в Гърция, досега работи само един.

Гръцките власти предпочитат да пренасочат този наплив от хора към Европа, вместо да ги държат на гръцка земя, докато не извършат първоначална регистрация. Според Атина този процес е почти невъзможен за управление и обвинява другите 27 страни-членки на ЕС, които не предлагат реална помощ. Кризата постави на ръба на колапса Шенгенската зона, определена от висши представители на ЕС като най-голямото постижение на европейската интеграция.

„Ако не можем да защитим външните граници на ЕС на гръцко-турската граница, а след това на външната граница на Шенген, те ще се движат към Централна Европа“, каза министърът на вътрешните работи на Австрия Йохана Микл-Лайтнер. „Гърция трябва да увеличи ресурсите си възможно най-скоро и да приеме европейската помощ“, заяви Микл-Лайтнер.

Шенгенската зона обхваща 26 държави, повечето от които са и членове на ЕС. Германия, Франция, Австрия и Швеция са сред страните, които въведоха временни гранични проверки, в стремежа си да контролират притока на мигранти.

„Вече е твърде късно да говорим за графици. Имаме седем страни с граничния контрол“, заяви министърът на вътрешните работи на Швеция Андерс Игеман. Според него центровете за регистрация на мигранти трябва да започнат да функционират в Гърция и Италия, така както е планирано.

„В крайна сметка, ако една страна не изпълнява задълженията си, ще трябва да ограничи връзките си със Шенгенското пространство. Ако не разполага с контрол върху границите си, това ще има последици за свободното движение“.

Евентуално изключване на Гърция изисква прилагането на член 26 от устава на Шенген. Германия, която е основната дестинация за бежанците и мигрантите, бягащи от войната и бедността в Близкия изток и Африка, намекна за това още миналата година.

Гръцкият министър на вътрешните работи не коментира тази тема, но еврокомисарят по миграцията Димитрис Аврамопулос, който е грък, изключи подобна възможност за Гърция.

„Нищо подобно не се предвижда, нито е било обсъждано. Това, което ние трябва да направим, е да управляваме по-добре нашите външни граници. Очевидно е, че страните-членки, които са на предна линия, трябва да работят повече и ние сме тук, за да им помогнем по-добре да си вършат работата“, каза той.

Вътрешният министър на Люксембург също е против Гърция извън Шенген, а на Германия – Томас де Мезиер, заяви, че иска да запази статута на Шенген, но времето изтича. Берлин се надява на сделка се съгласи с Турция през ноември миналата година би означавало по-малко имигранти пристигат в Гърция, но засега сделката е имала ограничено въздействие.

Висши представители на ЕС вече отправиха предупреждения, че Шенген няма да оцелее без драматична промяна.

При пристигането си за форума, министрите преминаха край протест на Amnesty International – лодка, пълна с манекени в ярки жилетки, които представят мигранти, пристигащи в Европа.