Нобелови лауреати искат край на "войната срещу дрогата"

Нобелови лауреати искат край на „войната срещу дрогата“

Палестински полицаи показват заловена пратка с наркотици. Снимка: EPA/БГНЕС

Икономисти, носители на пет Нобелови награди, призоваха за край на „войната срещу другата“ и я нарекоха глобален провал. Те публикуваха изводите си по темата в академичен доклад за London School of Economics.

Изследването им констатира провал на опитите да бъде спрян трафикът на наркотици по света и други негативни ефекти, включително ескалацията на насилието в Афганистан и Латинска Америка, повишаване на броя на затворниците с присъди, свързани с наркотици в САЩ, и епидемията от СПИН в Русия.

Вместо да спечели войната, универсалният подход на ООН за справяне с проблема е създал черен пазар за над 300 млрд. долара.

„Време е да се сложи край на „войната срещу дрогата“ и масово да се пренасочат ресурси към доказано ефективни политики, основани на сериозен икономически анализ. Търсенето на милитаризирана военна стратегия произведе огромни негативни последици и съпътстващи щети“.

Авторите на доклада са Нобеловите лауреати Кеннет Ароу (1972 г.), Кристофър Писаридис (2010 г.), Томас Шелинг (2005 г.), Върнън Смит (2002 г.) и Оливър Уилямсън (2009 г.). Освен тях, в изготвянето му са се включили и бившият държавен секретар на президента Рейгън – Джордж Шулц, вицепремиерът на Великобритания Ник Клег и бившият главен секретар на НАТО и представител на ЕС по външните работи Хавиер Солана.

Сред препоръките, предложени на САЩ, са отмяна на задължителните минимални присъди за наркотици, а на леките нарушители, които вече са зад решетките, трябва да се осигури амнистия.

По-активните действия срещу наркотиците в страната започват по време на мандата на Ричард Никсън през 1970 г. и се засилват по време на управлението на Роналд Рейгън. До 2010 г. затворниците с присъди, свързани с наркотици в САЩ достигат 500 000 годишно, в сравнение с едва 41 000 през 1985 г.

През 2006 г. изследване на затворниците в Щатите показва, че 49.3% от тях са зад решетките заради престъпления, които не са свързани с насилие. През 2003 г. цели 58% от жените в щатските затвори са там за престъпления, свързани с дрога.

„Бързото нарастване на затворниците в САЩ и няколко други страни оказва влияние на тези в затвора, но също и на техните семейства и общности“.

Макар да призовава за край на „войната“, докладът не призовава за легализация на всички наркотици. Вместо това авторите предлагат строго контролирани експерименти на легализация, с фокус върху публичното здраве и свеждане до минимум на нелегалната продажба на наркотици като ключ към решаването на проблема.

Икономистите твърдят, че идеята да живеем в свят, свободен от наркотици, е не само утопична, но и контрапродуктивна. Те обвиняват сухите режими в САЩ и други страни за налагането на подобна фантазия.

В привидно героичен опит да се сбъдне тази „мечта“, властите действат с презумпцията, че черният пазар може да бъде обуздан със сила. Според анализа декриминализацията на наркотиците е много по-ефективен подход.

„Системата в момента предимно насърчава политики, които прехвърлят разходите за забрани към по-бедни производители и транзитни страни. Това не е ефективен и устойчив подход за контролиране на наркотиците в дългосрочен план“.

Инициативата е от няколко години

Още през юни 2011 г. политици и лидери обявиха, че световната война срещу наркотиците се е „провалила“. Доклад на Световната комисия по политиката за наркотичните вещества също призова тогава за легализиране на някои наркотици и за декриминализиране на употребата на наркотици.

Групата цитира изследане на ООН, според което 250 милиона души по света използват незаконни наркотици, а заключението е, че „не можем да се отнасяме с всички тях като с престъпници“.

Пристрастените към наркотици се нуждаят от повече възможности за лечение, се казваше в доклада. Арестите и хвърлянето в затвора на „десетки милиони“ производители на дрога, доставчици и улични дилъри просто не отговаря на икономическите условия, които въвличат много хора в търговията с дрога.

Сред поддръжниците на идеята са хора като бившия генерален секретар на ООН Кофи Анан, бившите лидери на Мексико, Колумбия и Бразилия, както и световноизвестният милиардер и предприемач сър Ричард Брансън.

Освен това комисията прелива и от известни политици от близкото минало като бившия президент на Мексико Ернесто Зедильо, бившия бразилски президент Фернандо Енрике Кардосо и бившия колумбийски президент Сесар Гавирия. 19-членната комисия включва и бившия шеф на ФЕД Пол Волкър и бившия премиер на Гърция Георгиос Папандреу.

Наравно с тях в нея участват и изявените латиноамерикански писатели Карлос Фуентес и Марио Варгас Льоса, бившият Върховен представител на ЕС за общата външна политика Хавиер Солана и бившият държавен секретар на САЩ Джордж Шулц.

Един от основните изводи на доклада й, е, че политиката срещу наркотиците се е провалила, тъй като е станала причина за организирана престъпност, струваща милиони долари на данъкоплатците – и причинила милиони смъртни случаи. Според данни от ООН, употребата на дрога в големите градове по целия свят се е повишила с 35% в периода от 1998 до 2008 г., на кокаин – с 27%, а на канабис – с 8.5%.

„Политическите лидери и публичните фигури трябва да имат куража да признаят публично това, в което много от тях изричат зад закрити врати – съществуват неопровержими доказателства, че репресивните стратегии няма да решат проблема с наркотиците и че войната срещу дрогата не е спечелена – и няма как да бъде спечелена по този начин“.

Вместо да наказват потребителите на такива вещества, които според доклада „не вредят на други хора“, Комисията заявява, че правителствата трябва да ограничат криминализацията на употребата на наркотични вещества и да започнат да експериментират със законови модели, които да ограничават действията на организираните криминални групировки – и да предлагат специални здравни услуги за пристрастените към дрогата.

В България новият проект на Наказатален кодекс действа в обратната посока, като отпадна възможността маловажните случаи на заловени с дрога да се наказват с глоба до 1000 лева, както е сега. Според новите предложения всеки, който бъде хванат да пуши или притежава дори една цигара марихуана, е заплашен със затвор от 1 до 6 г.

Промяната идва на фона на това, че много европейски страни либерализират продажбата на лекия наркотик с лечебна цел, а търговията и употребата му вече е разрешена в няколко щата в САЩ. В Колорадо дори бе открит първият магазин за канабис.