"История славянобългарска" остава - в историята

„История славянобългарска“ остава – в историята

Предизвикалата националистическа истерия новина, че „История Славянобългарская“ отпада от образователната програма, се оказа невярна – остава в програмата за 9-и клас.

Array

„Паисий не отпада, а присъства в програмите за следващи класове. Това не е литературно произведение, а исторически извор – ще се учи в 9 клас“, заяви по bTV днес зам.-министърът на образованието Ваня Кастрева.

Българското самосъзнание не се формира само в часовете по литература, каза още Кастрева, според която нарушена комуникация е довела до гневните изблици покрай новината, че „История славянобългарска“ отпада за сметка на задължителното изучаване на „Робинзон Крузо“.

„Нищо, свързано с българската националност, няма да отрежа. Аз съм патриот“, заяви проф. Тодор Танев, просветният министър.

По-добре е произведението да се изучава в 9-и клас заради възрастовата психология, каза министърът на образованието, като поясни, че произведението отива там, където може да бъде разбрано.

По думите на Кастрева формирането на нагласи и ценности е различно от задължителната литература. Децата ще чуят за Паисий много по-рано от 9 клас, ще се случи по естествен начин от страна на учителя – може още във 2-3 клас. Има пет български автори, които се учат в 6 клас, уточни Кастрева.

В програмите досега „История Славянобългарска“ се е изучавала в два класа – 6-и и 10-и, но във връзка с променената структура на образованието след приемането на новия Закон за училищното и предучилищното образование, когато основно образование се завършва в 7-и клас, първи гимназиален етап е до 10-и клас, съответно се преструктурира и учебното съдържание. За това по преценка и предложение на експертите и на учителите, уточни Кастрева.

Тя посочи, че творбите на Никола Вапцаров, за които също се заговори, че ще отпаднат, ще се изучават в 10-и, 11-и и 12-и клас, за да могат учениците не само да цитират стиховете му, а и да влязат във философията на неговите творби. В новата структура на учебното съдържание присъствието на българските автори е над 60 на сто от всички изучавани автори, заяви заместник-министърът.

През уикенда евродепутатът Ангел Джамбазки, избран от ВМРО, заяви, че ако това стане, ще иска оставката на ръководството на Министерството на образованието и науката (МОН). Джамбазки настоява да чуе каква е стратегията на министерството за възпитаване в родолюбие.

Общата философия на закона е текстовете да са ориентирани към интересите на децата. Програмите предвиждат 40% от часовете за нови знания – залагаме на редуциране на академичността и претовареността на учениците. Дава се възможност на учителя според интересите на учениците да надгради познанията им, аргументира се Кастрева.

Тя обяви, че програмата за 7 клас е изцяло с български автори. „Хубава си, моя горо“ също не изпада, а се премества. Както обяви на специален брифинг по-късно просветният министър Тодор Танев – защото е различна като песен – и като текст.

„Искам да влезем в нашето време. Ако Петър Берон е направил първия учебник, в който всичко известно е написано, ние не сме Петър Берон – първо трябва да възпитаме децата да мислят критично, да са вдъхновени, това не става само със задължителната литература“, заяви Кастрева.

Спорен е списъкът от ценните български автори и е трудно да се направи такава селекция, която да отговаря на всички интереси, смята Кастрева. За нея е ясно, че самосъзнанието и националната принадлежност не се градят само в часовете по литература.

„Даваш ли, даваш, Балканджи Йово“ няма да е задължително за 5 клас, обяви Кастрева. Децата обаче могат да го прочетат сами, а учителите – да го преподадат в увеличения брой часове за упражнения, да го предоставят като домашна задача или част от програмата за рецитал при училищно тържество, добави още заместник-министърът.