Стратегията на САЩ в капана на руско-турската война

Снимка: ЕРА/БГНЕС

След влизането в сила на ядреното споразумение с Иран, САЩ вече могат да насочат допълнителни сили към разрешаването на следващия проблем в Близкия изток – изкореняването на терористичната групировка „Ислямска държава“. Съвсем очаквано, геополитическата стратегия за реализирането на тази задача не е толкова лесна и проста, а Вашингтон ще трябва да действа по заобиколни пътища. Това става ясно от новия анализ на Института за стратегически изследвания „Стратфор“. Array

Всички проблеми са свързани с Турция. САЩ вече взаимодействат с предимно кюрдски групировки в северна Сирия, източно от река Ефрат, и с иракската армия по иракско-сирийската граница.

Целта е да бъдат отслабени силите на „Ислямска държава“ в град Рака. Но за да затегнат обръча около града, САЩ се нуждаят от значителна помощ от Турция в района западно от Ефрат. Анкара е готова да задейства сухопътни сили в една операция в северна Сирия, особено след терористичното нападение миналата седмица с атентатор-самоубиец.

Но главното, което усложнява задачата, е Русия. След като през ноември турската авиация свали руския военен самолет, за Турция стана по-трудно да планира военните си операции заради увеличените руски сили за противовъздушна отбрана в Сирия, а също заради заплахите на Москва да бъдат сваляни всякакви самолети, които могат да са заплаха за руската авиация в Сирия.

САЩ установиха с Русия правила за взаимодействие относно военните действия в Сирия и сега си поставят за цел да разработят аналогично разбирателство между Турция и Русия, за да осъществят военните си планове. В опит да облекчи диалога между Москва и Анкара държавният секретар на САЩ Джон Кери бе изпратен в руската столица в средата на декември и разговаря с колегата си Сергей Лавров.

Двамата опитаха да разрешат безизходната ситуацията при Минските преговори, а също да представят общия списък на участниците в следващия преговори за Сирия.

По сирийския въпрос Турция играе много важна роля, чиято същност е да накара спонсорираните от нея воюващи групировки да седнат на масата за преговори (като междувременно не допусне до преговорите представители на кюрдските групировки). Но хладните отношения между Турция и Русия само задълбочават проблемите, което пък усложнява хода на преговорите по сирийския въпрос.

Що се отнася до Украйна, САЩ изглежда дават да се разбере, че въпросът за отслабване на санкциите срещу Русия може да бъде поставен за обсъждане, ако Русия предприеме сериозни стъпки за изпълнението на Минските споразумения. За отбелязване е, че координаторът на Държавния департамент на САЩ по санкциите Дениъл Фрийд подчерта, че САЩ и Европа разглеждат разделно санкциите срещу Русия заради Крим и заради конфликта в Донбас, което очевидно дава на Вашингтон някаква свобода на действия, ако Москва изпълни своята част от споразумението.

Русия демонстрира способност да контролира събитията в зоната на конфликта в Източна Украйна. И преди Москва да реши да изтегли своите войски и да прекрати насилието, тя може да поиска от Киев конкретни политически отстъпки (каквито подкрепяното от САЩ нестабилно украинско правителство не е готово да направи).

Но Вашингтон може би има и други средства, за да привлече вниманието на Москва. На 15 януари помощник-държавният секретар на САЩ Виктория Нюланд проведе в Калининград 4-часова среща с руския президентски помощник Владислав Сурков. Тази среща бе включена в обиколката ѝ из страните от региона – Литва, Румъния, България и Турция. Всички тези държави са изключително важни за стратегията на САЩ по неутрализирането на влиянието на Русия в района между Балтийско и Черно море.

Освен реализирането на проектите за трансгранични газопроводи интерконектори, на терминали за втечнен газ и алтернативни атомни централи, които ще ускорят енергийната диверсификация на Европа, намалявайки зависимостта й от Русия, Нюланд обсъжда и проектиза сигурност. По този начин САЩ подчертават готовността да изпълнят своите ангажименти спрямо безопасността в Централна и Източна Европа.

Полша и Литва се стремят към по-постоянно и по-значително присъствие на НАТО в страните от Балтийския регион. Освен това Румъния иска да се увеличи присъствието на НАТО на постоянна основа в района на Черно море.

Русия изпитва сътресения от спада на нефтените цени и болезнените съкращения на бюджетните разходи, дори и за отбраната, но Москва ще се отнесе с цялата сериозност към бъдещото настъпление на НАТО по тези два фронта.

Ето защо отново се връщаме към Турция. Това е страна, която е и член на НАТО, и контролира проливите, водещи към Черно море. Конвенцията от Монтрьо ограничава присъствието на военни кораби в Черно море по тонаж, брой и продължителност, а също забранява каквото и да е увеличаване на военно-морските сили. И все пак за увеличаването броя на ВМС в Черно море и засилване честотата на тяхната ротация в рамките на конвенцията се изисква и гласа на Турция в рамките на НАТО.

Виктория Нюланд се присъедини към вицепрезидента Джо Байдън при посещението му в Турция днес. САЩ биха могли да използват тази възможност и да се опитат да убедят Анкара и Москва към възобновяване на диалога по сирийския въпрос. Освен това, Щатите могат да използват срещата, за да сондират почвата и да изяснят позицията на Турция относно ролята на НАТО за осигуряване безопасността в района на Черно море.

Ако Москва почувства, че Анкара твърде се сближила със съюзниците си от НАТО заради враждебното й отношение към Турция, тогава Русия може да възобнови диалога с Анкара. Възможно е това да доведе до намирането на компромис по сирийския въпрос.

Много неща ни карат да се замислим дали Москва и Анкара не са готови да си сътрудничат отново. /БГНЕС