Законът за партиите, порциите и черпаците

Корупцията е колективен спорт, каза оня ден вицепремиерът Томислав Дончев. И го доказа с подготвения от екипа му нов закон за обществените поръчки, обсъждан на второ четене в парламента тази седмица. Миналата пролет Дончев обеща по bTV как „новият Закон за обществените поръчки ще намали бюрокрацията и ще засили контрола“. В действителност е точно обратното. Отваря широка врата за пълненето на двойното дъно на партийните и лични каси, тъй като дава възможност на съответния чиновник да преценява да пусне или да не пусне една фирма в обществена поръчка. Array

„Добър ден, корупция!“ Така нарече промените Димитър Байрактаров (Патриотичен фронт) и покани Дончев в пленарна зала. От срам ли, що ли, вицепремиерът не се отзова.

Текстовете дават право на възложителя на обществена поръчка да преценява дали кандидат, който е извършил нарушение или престъпление, може да бъде допуснат до участие в процедурата. Досега фалирала фирма или уличена в друго закононарушение, беше със забрана да участва в обществени поръчки.

Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ЗОП възложителят отстранява от процедурата участник, който: е осъждан с влязла в сила присъда, освен ако е реабилитиран, за:
– престъпление против финансовата, данъчната или осигурителната система, включително изпиране на пари, по чл. 253-260 от Наказателния кодекс (НК);
– подкуп по чл. 301-307 НК;
– участие в организирана престъпна група по чл. 321 и 321а НК;
– престъпление против собствеността по чл. 197-217 НК;
– престъпление против стопанството по чл. 219-252 НК.
– е обявен в несъстоятелност;
– се намира в производство по ликвидация или в подобна процедура, съгласно националното си законодателство.

Сега, вместо описаните забрани, имаме чиновнически произвол и стопроцентов субективизъм. Както обясни Гроздан Караджов (Реформаторски блок), това е прехвърляне на съдебни и прокурорски функции на администрацията.

Законът определя задължителни основания за отстраняване на даден кандидат и незадължителните, както и мерките, с които участниците могат да доказват надеждността си. Решението дали да бъде отстранен даден кандидат на основание на незадължителните изисквания ще се взема от възложителя. Досега в ЗОП нямаше такива „незадължителни условия“. Това е същото като „вътрешното убеждение“, разрешено по закон на прокурорите. (Макар че по-горестоящият прокурор може да отнема правото на вътрешно убеждение на онзи, който е по-долу в йерархията от него.)

Оправданието на ГЕРБ за текстовете – ами такива са европейските директиви. Европейските директиви обаче не се прилагат на 100%, защото иначе нямаше да има нужда от национално законодателство.

Ето точно три аргумента защо новият закон за обществените поръчки е новата черна дупка за публичните средства.

Първо, в България – страна, в която корупцията е не просто колективен, а най-масовият спорт, всяка възможност за тълкуване на правна норма е равносилно на чиновнически произвол.

Второ, в действителност чиновническият произвол е партийно обусловен, тъй като при всяка смяна на властта идващите подменят от шеф на дирекция до чистачките. Така че чиновникът действа колкото по вътрешно убеждение („… и за мен ще има някоя пачка“), толкова и по партийна повеля („… и партията майка трябва да яде!“). А също и по началническа принуда, защото се отчита с плик и пред по-горестоящия.

Ето защо подкупите при обществените поръчки стават все по-големи – потреблението е слабо, трайна дефлация, икономиката не се раздвижва, не се рои нов бизнес и всички са фиксирани в единствените живи пари, които се разпределят през тези схеми. Затова и се „връщат“ пари до „възложителите“ на поръчката, които вече стигат и до 40%.

Не че досега ЗОП е препятствал партиите/Партията да си получи порциите. През 2013-а например, за първите 6 месеца, осем фирми бяха изконсумирали над 66.1% от стойността на всички договори за обществени поръчки. А малките фирми, чийто брой е бил над 4000, едва 3.1%

Третото е очевидно – лъжиците се сменят с черпаци.