Май ни чакат избори през май

Снимка: БГНЕС

Политическата турбуленция от последните месеци и кулминацията им с разпадането на парламентарните групи на Реформаторския блок и ДПС правят предсрочните избори не просто възможни, а почти неизбежни. А началото на новия политически сезон прави провеждането им във формат 2 в 1 с президентския вот все по-малко вероятно.

Още по темата:

Това все още не значи, че изборите за държавен глава и парламент не са неизменно свързани. Най-вероятно именно в политическите противоречия около първите се крие ключът към предизвикването на вторите.

Политическата логика предполага, че възникването на нови парламентарни групи (макар и неформални, заради правилника на 43-ото НС, който ги забрани), съставени от хора от кухнята на управлението, може да доведе само до главоболия за властта.

Можем да сме сигурни, че в новата си роля депутати като Лютви Местан и Радан Кънев ще бъдат далеч по-шумни, отколкото бяха в рамките на партии и коалиции, които формално или не подкрепяха управлението на премиера Бойко Борисов.

Още в първите си изказвания след излизането си в опозиция, те ясно показват, че имат какво да кажат и няма да се свенят да го направят, за да легитимират новите си политически проекти.

Тази седмица Кънев прогнозира, че предсрочните парламентарни избори ще се проведат не по-късно от май. Със сигурност интерес от бърза писта към нов вот имат водещите играчи от ГЕРБ, АБВ и ДПС.

Въпреки пословичната си стабилност и електорална дисциплина, Движението и почетният му председател Ахмед Доган се притесняват от нов проект около Местан. Това личи от кризисния пиар след разкола, осъществен под формата на национално турне на новите съпредседатели Четин Казак, Мустафа Карадайъ и Рушен Риза.

Тази седмица последният се срещна с лидера на турската Републиканска народна партия Кемал Кълъчдароглу, за която по традиция гласуват голяма част от българските изселници в Турция.

Така едно от лицата на ДПС опитва да се легитимира пред електората и у нас и на юг, за да покаже, че позицията анти-Местан не означава непременно скъсване на отношенията с Анкара. Безспорно такова послание би било много по-лесно смилаемо за избирателите на ДПС от проруската позиция в празничната реч на Доган, която повтори почти дословно опорните точки на Кремъл.

Със сигурност от разрива в управляващото мнозинство опитва да кешира и АБВ. Партията на бившия президент Георги Първанов е поставена в изключително изгодна позиция – обратно пропорционална на електоралната й тежест. АБВ си позволи да постави ултиматум на премиера, че ще излезе от властта, ако правителството не издигне Ирина Бокова за генерален секретар на ООН. Срокът е март. В случай че стане, разпадът на управляващата коалиция е неизбежен, защото математиката при гласуване няма да излезе.

Ако приемем прогнозата за избори през май като отправна точка, то излизането на АБВ от властта през месец март, наистина може да доведе до предсрочен вот – след двумесечно управление на трети служебен кабинет, назначен от президента Росен Плевнелиев. (Чието положение в момента е доста висящо предвид несигурността за повторна номинация от ГЕРБ – и надеждите да е общ кандидат на РБ и ГЕРБ….

Радан Кънев заподозря днес, че напрежението между АБВ и ГЕРБ се дължи на тежки преговори за обща кандидатура за президент на Ивайло Калфин – процес, който по думите му тече от месеци. И макар Калфин да е доказан специалист с опит в международните отношения, няма как да се случи. Все пак – обидно е за най-голямата партия да не издигне свой кандидат.

Последните десет години ясно са показали, че Бойко Борисов цени изборните си победи и надали е склонен да ги сподели с други, били те и хора, с които от дълги години има добри отношения – като Първанов.

Въпреки това излизането на АБВ от властта с подобен „скандал“ би дало удобно оправдание за избори – в името на парламентарната стабилност. Ще удовлетвори напълно ДПС, с които имат разбирателство.

А и твърдата позиция на Първанов в полза на подкрепяната от Русия кандидатура на Бокова може само да затвърди образа му в очите на социалистическия електорат, на фона на рекордно слабите позиции на БСП.

Освен това нов вот през май надали ще позволи на проекти като тези на Местан и Кънев да наберат нужната инерция, за да бъдат алтернативи в очите на избирателите и да преминат прага от 4%, който да им позволи парламентарно представителство. Така в парламента ще има може би два пъти по-малко от сегашните 8 партии.

Повече от сигурно е, че вече бившата партия на Бареков няма да просъществува, а влизането в парламента на формации като „Атака“, НФСБ и ВМРО също е спорно. Неясно е и бъдещето на Реформаторския блок, без ДСБ в състава си.

Разбира се, един парламент от системни партии – като ГЕРБ, БСП, ДПС – плюс/минус „Атака“, известна с мобилизацията си преди избори, и АБВ ще затрудни обаче Борисов и проевропейския имидж, който иска да демонстрира, при съставянето на кабинет.

В тази ситуация няма приемливи партньори, нито парламентарни групи за разпадане, за да си „набере“ подкрепа от „независими депутати“. Тази несигурност най-вероятно е отчетена, затова и лидерът-премиер е колеблив за предсрочен вот.

Ясно е, че предсрочните избори ще направят по-лесно замитането под масата на проекта за промени в Закона за съдебната власт, в който се крие същината на „реформата на реформите“. Именно той остана последната следа от „злия дух“ на Христо Иванов в Министерския съвет, за прогонването на който Борисов вече вика свещеник.

Но не пречи да се подмени с друг. Например онзи, който Цветан Цветанов и група от ГЕРБ внесоха миналия април.