Свободната воля е илюзия

Не обвинявайте импулсивните хора в лоши намерения. Действията им не са непременно тяхна вина. Импулсивността може да е просто резултат от това да нямате достатъчно време да „наложите вето“ на собствените си действия – следователно сте по-малко свободни. Array

През 1983 г. неврологът Бенджамин Либет опитва да провери дали хората наистина имат свободна воля. Той нарежда на участниците в експеримент спорадично да сгъват един от пръстите си, докато наблюдават как една точка се върти по циферблата на часовник. Те трябва да отбелязват положението на точката веднага, след като осъзнават намерение за действие, докато мозъчната им активност се записва.

Либет открива, че скокът на мозъчната активност, наречен „потенциал на готовност“, който предшества доброволното действие, се появява около 250 милисекунди преди доброволците да осъзнаят намерението да движат пръста си. Потенциалът за готовност се смята за сигнал към мозъка да започне движението.

Неврологът анализира резултатите и казва, че свободната воля е илюзия – ако действието е започнало на подсъзнателно ниво, а ние осъзнаваме това впоследствие, как можем да се смятаме за негови инициатори?

Ученият обаче отбелязва, че не сме изцяло роби на невроните си, тъй като между осъзнаването на намерението ни и самото действие има празнина от 200 милисекунди. Либет смята, че това е достатъчно време да наложим вето на действието си – или да вземем свободното решение да го предприемем.

Макар интерпретациите му да остават спорни, това не спира учените да опитват различни варианти на експеримента. Наред с другите неща, психолозите вече откриха, че хората с шизофрения или синдром на Турет, които имат неконтролируеми тикове, разполагат с по-малко време да спрат дадено действие от хората, които нямат техните психични проблеми.

Емили Гаспар и Аксел Клеереманс от Свободния университет в Брюксел са решили да проверят дали същото се отнася и за импулсивните хора. Те са помолили 72 души да попълнят въпросници, за да се определи степента на тяхната импулсивност.

Участниците се включват в експеримент на принципа на този на Либет, докато изследователите записват мозъчната им активност. Оказва се, че колкото по-импулсивни са хората, толкова по-кратък е интервалът между осъзнаването на намерение за действие и извършването му.

„Това предполага, че импулсивните хора разполагат с по-малко време, за да осмислят и контролират действията си“, казва Гаспар.

Арон Шургер от Швейцарския федерален институт по технология в Лозана предупреждава, че всички заключения зависят от това как ще възприемам определени сигнали. Според неговите експерименти потенциалът на готовност не е сигнал, че мозъкът се подготвя за действие, а следи от случаен невронен шум, който в крайна сметка преминава през определен праг и прави движението възможно.

Много невролози обаче все още предпочитат трактовката на Либет. Според Шургер, ако приемете това, неговият експеримент показва, че импулсивните хора имат по-малко време да си наложат вето, тъй като решението им е много по-близо във времето до самото действие.

„Откритията могат да създадат нови пътища за изследване на импулсивността и свързаните с нея синдроми, като например биполярното разстройство“, казва той.