И Доналд Туск застана срещу "Северен поток 2"

И Доналд Туск застана срещу „Северен поток 2“

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск каза, че новият руско-германски газов проект „Северен поток 2“ не е в интерес на Европейския съюз, съобщи EuObserver.

Array

„Според мен новият „Северен поток“ не помага за диверсификацията и няма да намали енергийната ни зависимост“, заяви Туск на пресконференция в Брюксел, обобщавайки резултатите от двудневната среща на върха, на която беше председател.

Въпреки че първоначално темата не беше на дневен ред, европейските лидери обсъдиха проекта в края на миналата седмица като част от по-широкия дебат за енергийната стратегия на общността, предвиждаща намаляване на зависимостта от доминиращи доставчици като Русия.

Самият Туск лансира идеята за Европейски енергиен съюз още през 2014 г., когато като премиер на Полша заговори за това, че Европа трябва да се изправи срещу монополното положение на Русия в газовия сектор.

Според него Европейската комисия е оценила, че ако новият „Северен поток“ бъде изграден, това ще засили европейската зависимост от един доставчик и ще концентрира 80% от вноса на руски газ през един маршрут.

Освен това, проектът ще постави руската държавна компания „Газпром“ в доминираща позиция на германския пазар, като ще ѝ даде 60% пазарен дял. Една от целите е да бъде избегната руската зависимост от транзит на газ през размирната Украйна, която все повече се измъква от руска орбита и през която минават близо 30% от руския газ за Европа.

Туск отбеляза, че Комисията все още не е решила дали „Северен поток 2“ е в съответствие с европейското законодателство, което определя правилата за структурата и собствеността на тръбите и защитава конкуренцията при доставчиците.

Германският канцлер Ангела Меркел определи проекта като преди всичко бизнес предложение и каза, че тръбата очевидно ще трябва да спази всички необходими изисквания (в т.ч. и Третия енергиен пакет на ЕС – б.р.). Тя добави, че Германия и други държави търсят решение, при което Украйна не е напълно изключена като транзитна държава, но все още подробностите около такава възможност не са уточнени.

„Северен поток 2“ вече предизвика напрежение между северните и южните членки на ЕС. Проектът беше обявен след като ЕК спря конкурентния „Южен поток“ заради несъответствие с Третия енергиен пакет и така лиши България, Унгария и Италия от приходи от транзитни такси. По отношение на „Южен поток“ „Газпром“ се възпротиви на изискванията на европейското законодателство за либерализация на енергийния пазар, едно от които беше да задели 50% от капацитета на тръбата и за други доставчици.

„За Италия, но и за България и други държави-членки, беше важно да се изясни защо „Южен поток“ е невъзможен за изграждане, а вторият „Северен поток“ е“, каза Туск.

Премиерът на Унгария Виктор Орбан подчерта стратегическите последици от новия газопровод. Ако той бъде построен, Русия може да заобиколи Украйна, която печели милиарди годишно от транзитни такси, както и да спира доставките за държавите от бившата си сфера на влияние много по-лесно.

Според него Европа показва двойни стандарти с двата проекта, дори повече, отколкото при справянето с мигрантската криза. Той подчерта, че все още очаква да чуе разумни аргументи за това защо „Южен поток“ е лош, а „Северен поток“ – добър.

„Газпром“ харчи $43 за пренос на 1000 куб метра през „Северен поток“ в сравнение с $33 през Украйна, съобщи Reuters през юли 2015 г. Според анализа „милиарди евро ще бъдат необходими за изграждане и разширяване на алтернативните маршрути, а маршрутът на съществуващия газопровод през Украйна означава, че транзитните такси до Словакия и България ще трябва да бъдат платени от „Газпром“, дори ако Русия успее да заобиколи Украйна до 2020 г.

Съгласно контрактите с двете държави, „Газпром“ ще трябва да плати транзитните такси на Словакия до 2028 г. и на България до 2030 г., независимо дали през тяхната територия се транспортира природен газ.