#КОЙ иска 50% от "Овергаз"

#КОЙ иска 50% от „Овергаз“

Сашо Дончев, шеф на „Овергаз“ и издател на в. „Сега“.

Тази година в държавата България, където кражбата на бизнес е лесна – и честа работа – като телефонна измама, се отваря един голям бизнес. 50% от „Овергаз инк“ до средата на годината трябва да бъдат в ръцете на нов собственик. КОЙ? Ще разберем, дори да е скрит зад люксембургска или друга офшорна регистрация.

Още по темата:

Компанията, чийто изпълнителен директор е Сашо Дончев, и която е посредник за 10% от количествата руски природен газ за България, внезапно беше поставена на колене в края на м.г. И то от акционерите си от „Газпром“. Резултатът беше, че „Овергаз инк“ се обърна към „Булгаргаз“ за необходимите количества синьо гориво, което купува и доставя на клиентите си. Всъщност и сега правеше същото, просто няма как да предлага по-евтини цени, тъй като минава през доставчика „Булгаргаз“.

Това я компрометира пред потребителите й – индустриални клиенти и битови абонати, на които „Овергаз инк“ предлагаше газ на по-ниски от цените на държавната „Булгаргаз“. Дори и да искат да останат лоялни, те си дават сметка какво им „подсказват“ с действията си „Газпром“ – и държавата. Впрочем, в Русия имат добър опит в рейдването на бизнеси.

„Газпром“ държи 0.49% в „Овергаз“, а дъщерната й компания „Газпром експорт“ – 49.51%. До средата на 2016 г. „Газпром“ обаче планира да се оттегли, което означава, че тези 50% ще попаднат в други ръце.

Някои експерти прогнозираха, че „Газпром“ планира да изкупи „Овергаз инк“. Едва ли. Оттеглянето е официално обявено. Но е трудно да повярваме, че Москва ще остави любимата си газова карта, лост и бухалка едновременно в чужди ръце.

Няма много варианти за тези 50 на сто. Разбира се, този дял би трябвало да се предложи първо на останалите акционери – т.е. на Сашо Дончев, който да го изкупи, тъй като държи останалите 50 на сто. Всеки нормален бизнесмен в тази ситуация би потърсил кредитиране, за да стане стопроцентов собственик на един бизнес, който е развил и ще се развива.

Както вече обяснихме, компанията е монополист в регионалното и битово газоснабдяване, изградила е мрежа и притежава куп лицензии. Освен това сондира в България за природен газ.

Апетитен дял. Големите въпроси са два: на каква цена „Газпром“ и „Газпром експорт“ ще предложат този дял на Дончев – и дали на него, макар че са длъжни да го направят? Всъщност има и трети – дали няма да принудят Сашо Дончев изцяло да се оттегли.

В интервю за телевизия BIT днес Дончев отново казва, че е убеден, че кризата във фирмата му в последните дни на 2015 г. е предизвикана от опит да му бъде откраднат бизнесът. Разследваща компания му е показала кои са личностите, направили опита, но опасността това да се случи все още не е отминала.

Типично и за други в неговата ситуация, той не обвинява публично премиера Бойко Борисов. Самият Борисов демонстрира прекомерна активност на 30 и 31 декември миналата година в опита си да ни убеди, първо, че има криза, второ, че той я разрешил благодарение на контактите с „Газпром“ и добронамереността на „Булгаргаз“. Направо тема за частушка – или ода, кой както го разбира.

Дончев използва похват, ползван и от други като него, които казваха за други ситуации, че премиерът бил „подведен“, но той използва определението „изпързалян“. Тоест – вариацията е, че Борисов не бил наясно.

„Борисов не знае причините и целта на този заговор, докато за мен еднозначно той означава опит да бъде откраднат бизнесът на „Овергаз“. Разиграваше се класическа схема и не смятам, че тази опасност е отминала. Живеем в общество, в което законите и тяхното прилагане не защитават предприемачите от крадците, а обратното“.

Дончев разказа, че двамата с Борисов тези дни разговаряли час и половина и споделили общото мнение, че има някакъв заговор, и че те са станали не по своя воля жертви на сценарий. „Останах с впечатление, че наистина е разтревожен и подведен, че не е бил много наясно, че го пързалят, но това не е хубава характеристика за министър-председател“, каза Сашо Дончев.

Преди дни, на 15 януари, Борисов обясни така за срещата. „Аз днес се видях и със Сашо Дончев, като председател на една от камерите, защото винаги сме имали добра комуникация с него, свързано с инфраструктурата в газовия бизнес и либерализацията на пазара. Оказа се, че и моите страхове и неговите страхове са плод на една интрига. Разбрахме се, стиснахме си ръцете и аз се надявам, че няма да имаме проблеми в това отношение. С времето всяко едно нещо си идва по местата“. Така е – ще видим и кои акционери по кои места ще си дойдат.

Шефът на „Овергаз“ беше категоричен, че при други обстоятелства не би подписал писмо до държавната „Булгаргаз“ в 18.32 ч на 31 декември с молба да осигури газ за неговите клиенти. „Ако не беше този шум, нямаше и днес да съм подписал никакво писмо“, каза Дончев. „Заподозрях в този шум опит за кражба на бизнеса, защото ние имаме перфектен договор и никой не е казал, че този договор не е актуален и не се изпълнява“, посочи той.

Развръзката на този заговор предстои. За разлика от случая с „Белведере“, когато френският посланик даде гласност и не позволи едно дружество да попадне в чужди ръце благодарение на „гнилите ябълки“ в съдебната система, тук не може да очакваме посланик, най-малко руският, да бие камбаната.

Впрочем, наскоро определената като „гнила ябълка“ Румяна Ченалова публично заяви, че е необходимо разследване за произхода на парите – близо 1.5 милиона евро, с които се твърди, че Борисов е купил къща на своя приятелка в Барселона. Това изскочи като твърдение на Владимира Янева, бивша вече съдийка и бивш председател на Софийски градски съд, в телефонен разговор с Ченалова, пуснат отново от Биволъ. Според сайта за разследваща журналистика става въпрос за Десислава Кръстева, назначена за главен специалист в Дирекция „Правителствен протокол“ към Министерския съвет на 2 ноември 2009 г.

Въпросът за богатството на Борисов, както и за броя на охраняваните от „бившата“ му компания „Ипон“ обекти, е табу. Съвместните фирми с разни лица от ъндърграунда в началото на прехода и произходът на първите милиони също. Но може би следващите се нуждаят от изясняване.

Борисов показва голям афинитет към газови сделки. Сега се опитва да убеди Европейската комисия колко ще е добре да построи с европейски пари тръбите, които бяха планирани за „Южен поток“. И по които, от евентуалния хъб „Балкан“, да тече руски газ.

Разбира се, Борисов се опитва да докаже, че газът в този хъб ще е и азерски, румънски, български и всякакъв, и малка част – руски. Но всъщност това не е истина. Сондажите за природен газ в България започват наесен – не е ясно дори и да има доказани залежи, кога ще могат да се експлоатират. Първо трябва да се докажат. Газовата връзка с Румъния не е готова.

За азерския газ е блъф – доставката му зависи от това кога ще изградим газовата връзка с Турция, за която беше постигната устна договорка на 15 декември м.г. Но въпросът вече е дали – предвид влошените отношения заради случая с Лютви Местан и намесването на Анкара.

Едно обаче е ясно – не може някой да се кани да отмъкне значима фирма, използвайки държавни компании – руска и българска, и Бойко Борисов да не знае КОЙ. Може и да се пързаля, да – на руска тройка.