Тероризмът в Белгия - резултат от системата на апартейд

Тероризмът в Белгия – резултат от системата на апартейд

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Два месеца след атентатите в Париж, Белгия е в разгара на труден дебат за ислямската радикализация. Мнозина в брюкселския квартал Моленбек са гневни от желанието на властите да претърсват домовете им, въпреки че трима от атентаторите живееха именно там. В същото време бивш високопоставен полицейски служител предупреди, че провалът на Белгия да интегрира мюсюлманското малцинство в страната де факто е създал „система на апартейд“, пише кореспондентът на BBC в Брюксел Тим Уиуел. Array

В полицейската академия в покрайнините на Брюксел, новите попълнения се борят едни с други на земята и тренират техники за невъоръжен бой. Там има най-малко 40 младежи на около двайсет години, но видно е, че всички те са бели.

Техният преподавател е Пол Якобс. В продължение на 20 години той се справя с оплаквания от дискриминация в белгийската полиция и наскоро е приключил лекцията си по интеркултурна комуникация.

Той и студентите му обсъждат защо толкова много белгийски младежи заминават за Сирия и се включват в джихадистки организации. Броят им на глава от населението е по-голям отколкото във всяка друга държава в Европа. В момента, в който единственият новобранец-имигрант Сухайла казва, че разбира защо младите мюсюлмани поглеждат към джихада, избухва разгорещен спор.

„Целият клас реагира, по-точно свръхреагира. Това беше първият случай, в който повечето от тях разговарят с някой от марокански произход“, казва Якобс. За туристите в Брюксел, където една четвърт от населението вярва в исляма, това може да е изненада, но не така смята преподавателят.

По думите му белгийското общество е създало система на апартейд, в която има истински гета. Още по-опасното е, че хората не контактуват едни с други, а живеят в „ментални гета“.

Човек би предположил, че със своите две лингвистични общности Белгия би изпитвала по-малки затруднения да приема различията. Якобс обаче казва, че случаят е различен, а етническите малцинства в страната вече са капсулирани.

„Винаги говорим за другите в негативен план. Казваме, че ние сме трудолюбивите фламандци, докато валонците са мързеливи. Мислим в рамките на „ние“ и „те“. По същия начин разделяме белите истински белгийци и новодошлите. Дори когато хората от Мароко и Турция са тук вече три поколения. В бъдеще това ще постави под голяма въпросителна начина, по който живеем заедно“, обяснява той.

Завършилите академията полицаи имат общо шест часа обучение по етническо многообразие, докато останалите служители на органите на реда, които нямат образование, никога не са се сблъсквали с подобни курсове.

В Антверпен, където всеки шести жител е мюсюлманин, едва 22 от 2600 полицаи не са от белгийски произход, отчита Якобс. По думите му въпросът за това как белгийците от различен произход могат да живеят заедно е станал още по-сериозен след атаките в Париж и твърденията на медиите, че квартали като Моленбек са огнища на ислямски екстремизъм.

Ученици от една от гимназиите в Андерлехт, в която мюсюлманите са 80%, публикуваха видео с послание, че искат да се наслаждават на живота заедно, независимо от произхода си. Директорът Ерик ван ден Берге е израснал в Моленбек и казва, че интеркултурната среда там е прекрасна за възпитаването на космополитен дух.

Оттогава обаче мнозина смятат, че Моленбек е станал много по-ислямски, а възможностите за социална интеграция са намалели значително.

Според местния полицейски съветник Сара Турин хората в Брюксел живеят рамо до рамо, но рядко се срещат едни с други. Тя смята, че разделението се е увеличило, след като много младежи от марокански и турски произход са реагирали остро на антимюсюлманските настроения след атаките на 11 септември 2001 г., като са станали по-силно религиозни.

„Младите хора искат мюсюлманска идентичност, но не са чели Корана и стават жертва на слогани, като това, че момичетата трябва да носят бурки, а момчетата, да си пускат бради“, обяснява тя.

Думите ѝ са в унисон с вижданията на Якобс за това, че обществото е разделено от непреодолима пропаст. Турин твърди. че простите обяснения на света са много по-успешни и дава за пример посланията на Саудитска Арабия за разликата между вярващи и неверници. Това са доктрините, използвани от терористите за вербуване на младежи в квартали като Моленбек.

Майката на четири деца и организатор на социални дейности за жени в Моленбек, Малика Саиси, казва, че за 20 години в сферата си често се е срещала с жени, притеснени, че децата им ще се провалят в училище или ще развият зависимост към наркотиците.

По думите ѝ обаче майките от малцинствата вече не се тревожат от тези неща. За тях заплаха номер едно е, че синовете им ще станат терористи.

Група притеснени мюсюлманки, част от които са майки на джихадисти в Сирия, призоваха белгийския министър на вътрешните работи Ян Ямбон да се срещне с тях в Моленбек малко след нападенията в Париж. Те искат дискусия за начините за превенция на радикализацията. За жалост обаче те все още не са получили отговор от министъра, който дори не е изпратил свои представители и не е посетил квартала след случилото се.

Те са разочаровани от това, че в най-острите си коментари за терористичната заплаха, Ямбон казва, че ще „прочисти“ Моленбек и ще организира обиски от врата на врата.

„Единственото нещо, което чувам от политическите лидери е репресивно прочистване. Ако говорите така на хора, които вече не ви вярват, каква реакция очаквате? Това, което липсва днес е наистина добра програма за превенция, в която да бъдат поканени хората, които наистина могат да помогнат“, казва човекът, който стои зад идеята за среща между министъра и жените Йохан Леман, ветеран в кампаниите за интеграция.