Шест неща, които няма да откриете в Китай

Кадър от заседанието на Народния конгрес на Китай. Снимка: EPA/БГНЕС

Промяната в Китай е в ход. Лидерите на страната обещаха пазарите да заемат водеща роля в огромната икономика и наскоро вдигнаха 14-годишната забрана за продажба на игрални конзоли. В много сфери обаче Китай има да извърви дълъг път.

Twitter

Опитайте да използвате Twitter например. Жалко, няма да можете.

Социалната мрежа не е достъпна в рамките на т.нар. Велика огнена стена (Firewall) на Китай, проект на местната Комунистическа партия, която цензурира интернет съдържанието.

Хиляди сайтове не могат да бъдат разглеждани в Китай, но социалните мрежи привличат особено внимание от цензуриращите.

Според анализатори, в Пекин са били особено притеснени от ролята на социалните мрежи в Арабската пролет и Зелената революция в Иран, затова от 2009 г. социалните мрежи са блокирани.

В края на м.г. китайското издание South China Morning Post съобщи, че Китай отваря достъпа до Facebook, Twitter и сайта на вестник The New York Times на територията на зоната за свободна търговя в Шанхай. В името на комфорта на чуждестранните инвеститори.

Facebook

Същата ситуация наблюдаваме и при Facebook. Китай дръпна шалтера на най-голямата социална мрежа още през 2009 г. и до момента не дава знак, че е готов да преосмисли решението си.

Някои експерти твърдят, че повод за решението са бунтовете между мюсюлмани-уйгури и китайци в размирната западна провинция Синцзян, избухнали през юли 2009 г. Други обаче прозират, че зад забраната стои протекционистка политика за местната търговия.

Местните социални мрежи помагат за промотирането на местната техника. Все пак, тези платформи са сериозно цензурирани, а местните им оператори проемат това като нормален факт. Западните компании от своя страна биха се отказали от контрола си над съдържанието много по-трудно.

Чуждоезични филми

Китайските регулатори позволяват показването на само 34 чуждестранни филма в местните кина. Това ограничава сериозно достъпа на китайската публика до блокбъстърите от Холивуд.

Одоборените филми се изправят пред тежката ръка на правителствената цензура, която изрязва всички моменти, които се приемат за обидни или подривни от Комунистическата партия.

Въпреки търговското предимство, което получават, китайските продуценти вероятно ще продължат сблъсъка си с правителствената цензура.

Пекин засипа с похвали родения в Тайланд режисьор Анг Лий, който спечели Оскар за най-добър режисьор през 2005 г. Неговият филм “Планината Броукбек” обаче така и не бе излъчен в Китай.

Казина

Пекин налага забрана над хазарта още през 1949 г. От тогава казината няма право да работят на територията на Китай. Въпреки това много китайци имат склонност към хазартните игри – традиция, датираща от хиляди години.

Днес, привидната забрана не спира предприемчиви китайци да организират нелегални хазартни игри и частни лотарии.

Държавната политика създава и възможност за възхода на много казина, работещи на косъм от юрисдикцията на властите. Най-известната подобна дестинация е Макау, чиято хазартна индустрия е седем пъти по-голяма от тази в Лас Вегас.

Интернет сайтове

Вече споменахме, че Пекин блокира достъпа до хиляди сайтове, включително социални мрежи и платформи с порнографско съдържание.

Цензурата обаче се простира дотам, че забранява на интернет потребителите да посещават сайтове, които критикуват Комунистическата партия или засягат чувствителни въпроси като правата на човека.

Резултатите от търсачките и коментарите в местните социални мрежи също се цензурират, което принуждава потребителите да измислят хитри алтернативни езици, на които да обсъждат новини и исторически събития, като например протестите и репресиите на площад Тянанмън.

Книги

Главната администрация на пресата и публикациите преглежда всяка книга, преди публикуването й в Китай, а цензурирането е стандартна процедура.

Критично говорене за човешките права, Тибет или Комунистическата партия е немислимо. Предоставянето на информация за богатството на китайските управници също е забранено.

Издателите, които заобикалят правилата бързо биват затворени, кото оставя авторите пред избора, да се съгласят с ограниченията или да изоставят възможността да достигнат до 1.4 милиарда потенциални читатели.

Често книги са доставяни контрабандно в китай от Хонконг, където издателите се радват на по-голяма свобода. За сметка на това държавните книжарници преливат от книги за президента Си Дзинпин или унищожителния глад, убил 45 млн. души по време на “Големият скок напред” на страната.