– Операция „Борисов командва“ в съдебната власт

Операция „Борисов командва“ в съдебната власт

Снимка: БГНЕС

Досега зависимостите на Висшия съдебен съвет (ВСС) бяха ясни, но трудни за доказване. В четвъртък лично премиерът Бойко Борисов осигури доказателствата като демонстрира, че той командва мнозинството в съвета. Вероятно го направи, без да се усети, с първосигналната си реакция да препрати доноснически есемес срещу председателя на Върховния касацоинен съд (ВКС) Лозан Панов на самия него. Панов явно му обърка сметките като показа съобщението по време на публичното заседание на ВСС, а след това и на медиите. Един анализ на Калина Николаева. Array

Така заформилата се конституционната криза показа, че ВСС може да дълбае и по-надолу от дъното, което беше достигнал през последните месеци. И това не стана с прекратяването на проверката по скандала „Яневагейт“, без да бъде направен и най-малък опит да се стигне до дъното му. Това беше очаквано като се има предвид колко нисък е прагът на търпимост на мнозинството в съвета към лобистките скандали и търговията с влияние. И че ако бяха проучили докрай „Яневагейт“, трябваше да разобличат и самите себе си. Слизането под дъното стана с изпратения до Борисов есемес, че Панов настоява за изслушването на замесения в скандала министър-председател, но предложението му е отхвърлено.

Борисов едва ли е препратил съобщението на Панов, за да му покаже благородно, че в съвета има доносници, и то в реално време, от които трябва да се пази. По-скоро го е направил, за да му напомни кой реално командва парада във ВСС. А с това, че долетя в съвета, за да опита да овладее създалата се ситуация, Борисов само задълбочи кризата. От една страна със силовата демонстрация, че във върховния управляващ орган на съдебната власт има хора, чиито каишки държи здраво. От друга с раболепното поведение на част от членовете на съвета към премиера – ставането на крака за посрещането му и с репликите на някои от тях, с които да му засвидетелстват слугинажа си.

Борисов не каза от кого е получил доносническия есемес. Това е от голямо значение, а е трудно да се предполага, защото сред членовете на съвета има поне двадесетина, които не биха се поколебали да се подмажат на „бащицата“. За съжаление едва ли някога този въпрос ще бъде изяснен.

Циркът във ВСС и поведението на мнозинството в съвета в синхрон с това на премиера може да се тълкува и като директна заплаха към Лозан Панов да спре да говори. Председателят на етичната комисия на кадровия орган Ясен Тодоров се накара на Панов, че не може да търси сметка на премиера. След словото си по време на тържеството за 135-тата годишнина на Върховния касационен съд, в което критикува провалената конституционна реформа и призова „Не на страха“, Панов стана черен за крепителите на статуквото в съвета. Това преля чашата след настояването му за пълна проверка по скандала „Яневагейт“. Заради тази реч срещу него набързо беше спретната и проверка от етичната комисия. Срещу него се изля и помията на изданията на Делян Пеевски.

Проверката срещу Панов в крайна сметка беше прекратена с мотив, че той има свободата да се изразява. В етичната комисия на ВСС обаче вероятно са си правили по-тънки сметки. Първо, че с прекратяването си осигуряват благодарственото мълчание на Панов от тук насетне и особено във връзка с предстоящото тогава замитане на скандала „Яневагейт“. И второ, че така ще потушат все по-голямата съдийска подкрепа, която председателят получава от цялата страна с подписите на магистрати под речта му. Защото, ако съдийското недоволство, провокирано от отказа на управляващите от реформата, не секне, а се разрасне, рано или късно промените ще станат неизбежни, а ретроградните елементи от системата, които я употребяват за своя собствена изгода, ще бъдат изхвърлени от нея.

При гастрола си в съвета в четвъртък Борисов даде да се разбере и друго – че напълно се освобождава от отговорността за съдебната реформа. „Вие трябва да я правите, не аз“, каза той на кадровиците. А това е невъзможно. Дори да приемем, че за реформата няма нужда от законодателни и конституционни промени, които са в ръцете на парламента, както и от подкрепата на изпълнителната власт. В този си състав съветът безброй пъти е показал, че е напълно изпразнен от легитимност да прочисти съдебната система от кадрите й, които търгуват с влияние и се водят от интереси, разминаващи се със закона и морала.

Излизането от тази криза сега изглежда невъзможно. Просто няма институция, която независимо да направи проверки на „Яневагейт“ и на есемеса към Борисов и изводите й да се приемат безрезервно от обществото. А ВСС едва ли ще подаде колективна оставка.

Надеждата е в магистратите, които искат да запазят достойнството, своето и на професията. И които не искат да се асоциират със статуквото на зависимости и задкулисие. Ако техният протест, започнал преди Коледа с речта на Панов, не бъде потушен, здравата част от обществото трябва да го подкрепи и доведе докрай. Критична маса недоволни може би биха принудили управляващите да завършат реформата. Защото независимата и отговорна съдебна власт значи предвидими и справедливи актове, които пък носят стабилност и спокойствие. Иначе държавата изглежда все по-обречена.