С дроновете идват и дронистите

Безпилотен летателен апарати на Titan Aerospace

В идните години дроновете ще добавят стотици хиляди работни места в световната икономика – в сфери от опазването на носорозите земеделието, пише ВВС.

Бъдещето е тук и приложението на безпилотните летателни апарати, известни като „дронове“, се е разпростряло далеч извън военните дела. Дроновете променят всичко – от начина, по който снимаме филми и отразяваме спортни събития до това как опазваме застрашени видове, как се борим с горските пожари, наблюдаваме тръбопроводи или отглеждаме по-ефективно посевите си.

Array

В прецизното земеделие например дроновете са в състояние да преценят по листото на някое растение дали е здраво, дали не е много влажно, твърде сухо, нуждае ли се от тор.

Експерти твърдят, че прилагането им в повече индустрии ще доведе до повече работни места: за пилоти на дронове, инженери, дизайн и производства, оператори на сензори, техници, фотографи и много други.

„Това е следващата глава на авиационната индустрия“, каза Том Макмеън, вицепрезидент по застъпничеството и връзките с обществеността на Международната асоциация за безпилотни системи за превозни средства (AUVSI) – организация със седалище в Арлингтън, Вирджиния, която представлява 7000 души от 55 страни. „Безпилотни системи не се много различни от пилотираните. Пак ви трябват хора в контролния център. Дроновете не заместват, а всъщност допълват пилотираната авиация“.

В Южна Африка, например за фирмата UDS работят 13 души – от водещи пилоти на дронове до оператори на сензори. Фирмата пуска дроновете предимно нощем, за да следи бракониери на носорози в провинция Квазулу-Натал и Националния парк Крюгер.

„В света са останали само 21 000 носорози“, казва изпълнителният директор на UDS Ото фон Елг, който разширява бизнесаси си в посока инженерни услуги и мониторинг на незаконния златодобив. Преди е имало до 20 бракониерски набега всеки месец, но сега в областите, наблюдавани от UDS, те са „сведени до нула“.

Еволюцията

Безпилотните летателни апарати са били използвани изключително от военните от началото на 20 век, а Япония въведе дроновете в „прецизното земеделие“ в края на 80-те години на миналия век. Едва в последните години дроновете стават технологично достъпни и икономически изгодни за гражданския и търговския сектор.

Днес много от моделите могат да се управляват от смартфон и да се купят от магазините за техника и електроника за около $1000 за професионалните дронове. „Разликата не е толкова голяма, колкото беше“, казва Макмеън, отбелязвайки, че цената на най-високия клас дронове, със сложни платформи, е в шест-цифрени суми.

В световен мащаб пазарът за безпилотни самолети се очаква да се удвои до 2022 г. и да достигне 4 милиарда евро годишно, сочи прогноза на Европейската комисия, публикувана през декември във връзка с предложението на Брюксел за постепенна законова регламентация на безопасната експлоатация на дроновете. Европа ще представлява около 25% от световния пазар, което ще се изразява в около 150 000 работни места до 2050 г.

„Дроновете представляват огромна възможност … Ако успеем да разгърнем пълния им потенциал, безпилотни летателни апарати могат да създадат хиляди нови работни места в Европа“, коментира евркомисарката по транспорта Виолета Булк пред ВВС.

В САЩ производството на дронове за широко потребление се очаква да добави повече от $82 милиарда в американската икономика до 2025 г. и да създаде повече от 100 000 нови работни места, сочи доклад на AUVSI от 2013 г.

„През следващите 40-50 години ще има гарантирани работни места“ за хората със специални умения като пилот на дрон или инженер, казва Джон Майнър, ректор на Университета за безпилотни превозни средства във Финикс, Аризона, който макар все още да не е акредитиран, предлага онлайн курс и сертификат за докторска степен. „Имали сме хора, които вземат сертификата си, отиват в Lockheed Martin и Boeing, и започват работа. Познаваме пилоти на дронове, които изкарват по 80-100 хиляди долара годишно тук в САЩ“.

Намирането на работа

Вече са разработени академични програми – от сертификати до докторски степени, които да отговорят на търсенето.

„Училища и колежи в САЩ добавят програми за обучение по дронове – специално за безпилотни летателни апарати или като част от обучение по авиация в колежите, казва Макмеън, визирайки Assure – съюз от 22 университета, включващи Центъра за усъвършенстване на Федералната авиационна администрация за проучване на безпилотните авиационни системи при Университета в Мисисипи.

Регулациите, най-голямата бариера

Законодателството и регулациите остават най-големите препятствия пред комерсиалния успех на дроновете.

Няма международни закони, които да регламентират полетите на дронове във въздушното пространство, така че държавите сега оценяват изискванията за безопасност на въздухоплаването независимо една от друга, преди да решат как и при какви ограничения ще летят дроновете. Япония, Канада, Нова Зеландия и Австралия вече са приели национални правила за работата на цивилните дронове.

Част от проблема е, че „днешните правила и надзор за въздухоплаването са разработени за далеч по-малко летателни апарати и брой движения, отколкото можем да очакваме в бъдеще“, се казва в доклада на Еврокомисията.

В САЩ, по закон, Федералната авиационна администрация изисква всеки полет в националното въздушно пространство да притежават сертификат и регистриран самолет, лицензиран пилот и оперативно разрешение.

Очаква се до средата на годината FAA да излезе с регламент за малките безпилотни самолет за широка търговска употреба. Предлага се от дроновете да се изисква специален сертификат за летателна годност и ограничение до 150 метра височина на полетите, да се пилотират в рамките на зрителното поле на управляващия и само през светлата част на денонощието.

От средата на 2014 г., авиационните власти приемат индивидуални молби за използване на дронове, които разглежда случай по случай. До момента те са дали 2883 разрешения в 25 индустриални сектора за безпилотни апарати с различни приложения.

Когато FAA публикуват тези нови закони, ще видите експоненциален ръст на дроновете, какъвто досега не е имало, казва Майнър.