Сигурността в България - кадрова търговия и пиар

Сигурността в България – кадрова търговия и пиар

Снимка: БГНЕС

Секторът за сигурност, както и цялостната кадрова политика в него се управлява ръчно от министър-председателя, заяви депутатът от РБ Атанас Атанасов. По думите му моделът на управление прилича на „кадрова търговия“, с която се задоволяват интереси на определени олигархични кръгове. [manual_related-posts]

„А по този начин се нарушава законът и се демотивира цялостният състав на МВР и другите служби за сигурност. Там не се прилага т.нар. конкурсно начало при израстването в кариерата на служителите в МВР и назначаването на лица на ръководни длъжности“, каза бившият шеф на контраразузнаването.

Атанасов реагира с негативна оценка, че има струпване на полицейски сили и средства в определени големи населени места, докато цели райони са оголени. Един младши районен инспектор обслужва около 7 населени места и това е голям проблем при преодоляване на битовата престъпност, посочи депутатът. Според него съществуват тежки кадрови дефицити и неправилно разполагане на силите и средствата.

Атанас Атанасов даде за пример СДВР, където за три поредни години резултатите за разкриваемост на престъпленията са плачевни. Въпреки това обаче, МВР ползва кадри от СДВР, за да попълва началнически постове.

„А в ДАТО има сериозни вътрешни проблеми, с изграден и запазен механизъм за изтичане на много важна класифицирана информация към адресати, които нямат право да я получават – сарайско-библиотекарската групировка, която имала голямо влияние в целия сектор за сигурност и постоянно разполага с оперативна информация. А с тази информация се злоупотребява и се прикриват престъпления“.

Атанасов смята за проблем и недопустимата симбиоза между прокуратурата и ДАНС.

И бизнесът каза „Стига вече!“

Днес Българската стопанска камара (БСК) стартира нова рубрика в сайта си, озаглавена: „Стига вече!“ От работодателската организация посочват, че правят това „в отговор на някои непремерени изказвания на политици и представители на институциите“. На брифинг вчера министърът на вътрешните работи Бъчварова призова да се спре с нападките срещу МВР, които ще тълкува като атаки срещу националната сигурност, заяви „Стига вече!“ и обяви, че тя управлява МВР.

„По-нелепа декларация от тази на КРИБ, отдавна не сме срещали”, коментира тя поисканата й оставка, ако не бъде разкрито убийството на собственика на модна къща „Агресия“ Александър Антов.

„МВР не е случайна институция, МВР не е дъвка за всеки. Как ви изглежда тази ситуация за всички неща, които се пишат за МВР“, запита тя, определи, че „по медиите ще ги познаете“ и се обърна към журналистите със „Стига вече!“.

Именно тази поредица от препоръки на вътрешния министър предизвиква работодателската организация БСК да постави на сайта си новата рубрика „Стига вече!“. В нея без коментар ще бъдат публикувани статистически данни и други обективни факти. В първата рубрика се посочва:

„Първата публикация в новата рубрика посвещаваме на задочния спор между представителите на бизнеса и правителството относно ефективността на работа на правоохранителните органи.

По данни на Евростат:

България води класацията в Европа (ЕС-28) по проявления на престъпност, насилие и вандализъм с ниво от 26.8% за 2014 г. при средно за ЕС 14%, за Румъния – 14.9% и Гърция – 16.1%. Под средноевропейските равнища на престъпност са държави като Латвия (13%), Естония (12.13%), Кипър (11.9%), Словения (10.1%), Полша (6.4%) и Хърватска (2.5%).

Сред 27-те държави-членки на ЕС България е страната, в която частните услуги за сигурност заемат най-голям дял в нефинансовия сектор на икономиката, а заетостта в сектора през 2013 г. нараства с темпо от 2.7% годишно, при средното ниво за ЕС (-0.2%).

Общият размер на годишните разходи за сигурност и охрана в периода 2010-2014 г. са нараснали с над 30 на сто – от 1.872 млрд. лева през 2010 г. на 2.5 млрд. лева през 2014 г., което се равнява на 2.5% от БВП през 2010 г. и 3% от БВП през 2014 г.

Успоредно с ръста на бюджетните разходи за вътрешен ред и сигурност, нарастват и разходите за частна охранителна дейност (ЧОД), като последните растат с по-големи темпове. През 2010 г. разходите за ЧОД са били 340 млн. лева годишно, а през 2014 г. – 905 млн. лева.

По данни на МВР:

Разкриваемостта на престъпленията трайно намалява, като от 44.3% през 2010 г. спада до 37.6% през 2014 г. Данните са следните: от 65 130 разкрити престъпления през 2010 г. намаляват до 42 830 през 2014 г.

Разкриването на престъпления става все по-скъпо на данъкоплатеца: През 2010 г. за разкриването на едно престъпление държавният бюджет е отделял 2 352 лв., а през 2014 г. – 3 723 лв.

Стойността на разкритите икономически престъпления е намаляла почти 3.5 пъти – от 504 млн. лева през 2010 г. на 149 млн. лева през 2014 г., като за всеки 1 лев разкрити щети от икономически престъпления държавният бюджет е инвестирал 3.04 лв. през 2010 г. и 10.73 лв. през 2014 г.

Трайно намалява броят на регистрираните от полицията престъпления (от 147 025 бр. през 2010 г. на 114 004 бр. през 2014 г.), но според социологическо изследване от м. септември 2013 г., около 30% от престъпленията не се съобщават на полицията.

Расте броят на регистрираните убийства – от 399 през 2011 г. на 434 през 2014 г.

През 2015 г. беше възстановена нормативно отменената през 2013 г. практика за предоставяне на дарения на МВР. Даренията от общински или държавни фирми са форма на скрито финансиране.
Има тенденция към възстановяване и разширяване на практиката за създаване на търговски дружества в системата на МВР. Внесеният в НС в края на 2015 г. проект за промени в Закона за МВР се предвижда създаването на Държавно предприятие „Център за предоставяне на услуги“, вместо приватизиране на дейностите.

Кампанийна битка

До 18 януари е засилено полицейското присъствие в селата, но това отново е кампанийна мярка, която не решава проблема с битовата престъпност в малките населени места, заяви по БНР днес Борислав Борисов – председател на Асоциацията на българските села. От предложените от организацията още м.г. мерки е изпълнена само една – ограничението на скоростта. Едва в 2% от селата обаче има видеонаблюдение и то частично. Там обаче престъпността е значително е спаднала, посочи Борисов“.

„Ние не приемаме оправданията, че няма капацитет, пари. Варианти за решение на тези проблеми винаги има, но очевидно няма политическа воля. Нищо в последната година, по отношение на сигурността в селата, не се е променило в сравнение с предходните, с изключение на това, че успяхме да въведем ограничение единствено на скоростта в около 700 села, скорост от 30 км/час. Статистиката веднага показа намаляване на инцидентите. Но, по отношение на битовата престъпност, проблемът, според нас, ще се задълбочава. Трябва да се разработи цялостна система за сигурност в селата и мерки, които да включват, първо, аналитичност и превенция по отношение на рисковите лица и групи в селата, тъй като в повечето случаи тези лица са познати.

Данните на Асоциацията на българските села показват, че битовата престъпност е най-висока в селата с безработица и голяма бедност. Там, където има работещи фирми и заетост, независимо от наличието на етнически малцинства, няма проблем с битовата престъпност, подчерта Борисов.