Терористи без гражданство. Защо?

©EPA/БГНЕС

След терористичните атаки в Париж през ноември 2015 г. френският президент Франсоа Оланд втвърди позицията си по националната сигурност, а мерките му, сред които засилване на бомбардировките в Сирия и хиляди рейдове на полицията, бяха широко подкрепени от избирателите, коментира The Economist по повод инициативата да се отнема гражданството на осъдените за тероризъм.

Още по темата:

Сега обаче Оланд иска да промени конституцията, за да може да се отнема двойното гражданство на признатите за виновни терористи, независимо дали са родени във Франция. Важно е да се уточни, че тези, които имат само един паспорт, като повечето нападатели във френската столица, няма да бъдат засегнати.

Но кметът на Париж Ан Идалго, съпартийка на Оланд – социалистка като него, обяви, че идеята я е „разярила“. Възпротивиха се и други дългогодишни и уважавани партийни членове.

Дебатите по предложението в парламента са насрочени за февруари. Но къде е противоречието в перманентното отрязване на връзките с терористите?

Отнемането на гражданството е примамливо за властите – и удовлетворително за гласоподавателите. То тушира опасенията, че джихадистите могат да вербуват и радикализират податливи съкилийници, докато лежат заедно в затвора, и че един ден те отново ще сеят хаос и разруха из Франция.

Символиката на това, че човек, който тръгва на война с Франция, вече не може да бъде французин, е популярна от политическа гледна точка. Около 75% от французите подкрепят предложената от Оланд мярка, показва скорошно социологическо проучване.

Но мнозина във Франция споделят и друга гледна точка. Тезата им е, че проектозаконът може да насърчи радикализацията, защото изпраща съобщението, че мюсюлманите с двойно гражданство са по-малко френски граждани от останалата част от обществото.

Противниците на идеята смятат, че създаването на различни категории гражданство е предателство спрямо “egalité” (равенството – един от основополагащите принципи на Френската република – „Свобода, братство, равенство!“ – б.р.), залегнало и гарантирано от конституцията.

Други се срамуват от сходството с практиката на режима на Виши (марионетната власт през периода 1940-1944 г., по време на окупацията на Франция от нацистка Германия през Втората световна война – б.р.) да денационализира френските евреи.

Според тях за Франция е по-добре да праща терористите в затвора като френски граждани, отколкото да ги праща в изгнание в провалени държави като Сирия. Където ще са свободни да нанасят щети отдалеч. Мерки за по-голяма ефективност на полицията и разузнаването в страните от ЕС биха били по-полезни за борба с тероризма, смятат те.

Правителството на Оланд не е първото, предложило такъв закон. Подобни мерки влязоха в сила миналия месец в Австралия, а Великобритания прие доста по-сурови закони след 2013 г. Една от държавите, в които е малко вероятно да бъде въведено подобно законодателство скоро, е САЩ. Там няма възможност да се отнеме гражданство, освен ако не е придобито чрез измама.

„Гражданството не е лиценз, който изтича при неморално поведение“, пише Ърл Уорън, председател на Върховният съд на САЩ през 1958 г.

„А лишаването от гражданство не е оръжие, което правителството може да използва, за да изразява недоволството си от поведението на гражданин, колкото и осъдително да е деянието му“, заключава той.