Брюксел осъди България заради строежите на Калиакра

Ветропарковете на Калиакра

България е нарушила европейското законодателство, орязвайки в аванс защитената зона „Калиакра“ от мрежата „Натура 2000“ и допускайки твърде много строежи в нея. Това постанови днес европейският съд в Люксембург.

Array

Така съдът уважи иска на Европейската комисия, която твърди, че държавата е нарушила правилата, като е оставила орнитологично важни места извън защитената зона за дивите птици, обявена през 2007 г., където те по евродиректива трябва да бъдат вкарани.

Още тогава Българското дружество за защита на птиците изпрати жалби до Европейската комисия, че защитената зона е орязана в аванс в името на проекти за вятърни паркове. Един от тях бе паркът на американската „AES Гео Енерджи“ – 52 ветрогенератора с 3 мегавата мощност всеки, който няколко години по-късно бе открит официално от премиера Бойко Борисов, който собственоръчно разби бутилка шампанско в една от „перките“.

В решението на съда се посочва, че държавта е одобрила серия инвестиционни проекти в орнитологично важни места, оставени в нарушение извън защитената зона: вятърните центрлали на „АЕS Гео енерджи“, „Дисиб“ и „Лонгман инвестмънт“.

Освен това страната е одобрила проектите „Калиакра уинд пауър“, „ВН Енертраг Каварна“ и „Вертикал – Петков и с-ие“ на територията на специалната защитена зона на Калиакра, както и голф игрището „Трейшън клифс голф енд спа резорт“ на социолозите Кънчо Стойчев и Андрей Райчев, и бизнесмена Красимир Гергов в защитената зона „Белите скали“ недалеч.

Освен това допускайки няколко от проектите във важните за дивите птици места на Калиакра, които би трябвало да са под защита, България не е оценила правилно кумулативния (съвкупния) им ефект.
Действително, на Калиакра бе „атакувана“ от стотици инвестиционни намерения, които регионалната екоинспекция във Варна (РИОСВ Варна) оценяваше независимо един от друг, макар те да бяха в съседни терени. Де юре се получаваше, че няма проблем защитената зона да се напълни с ветрогенератори, защото не се оценяваше съвкупния им ефекта върху птиците, прелитащи през Калиакра, а само дали във всеки от отделните терени е спазено нормативното отстояние между перките.

Откритата по-късно от Брюксел наказателна процедура срещу България заради Калиакра промени това и бившият екоминистър Нона Караджова пусна специални указания към всички екоинспекции, преценявайки инвестиционни проекти да вземат предвид и кумулативния им ефект.

Наказателната процедура бе открита от ЕК през юни 2008 г. по жалбите на БДЗП за недостатъчния географски обхват на защитената зона. Тогава имаше люти спорове между екоорганизациите, картиращи бъдещите защитени зони на България в европейската екомрежа „Натура“ от една страна, и от друга политици, и бизнесмени. Екоактивистите настояваха държавата да спази двете евродирективи, по които се прави „Натура 2000“ и да обяви за защитени зони всички природно ценни места в страната, но партиите се „пазаряха“ колко процента от територията на страната да влязат в мрежата. В крайна сметка, след жалби до Брюксел и натиск от Еврокомисията, защитените зони в България покриват над 34% от територията на страната.

Тъй като държавата не даде удовлетворителни отговори на Еврокомисията за „Калиакра“, Комисията заведе дело срещу съда в Люксембург през 2014 г. А след като ЕК заведе делото, държавата разшири
съседни защитени зони около „Калиакра“ като компенсация за нарушението си.

В днешното решение на Европейския съд не се постановява размер или вид на наложеното наказание за България.

Тъй като това е първата присъда, за да се стигне до реална глоба, трябва наказателната процедура да се повтори и да влезе повторно в съда, без България да е изпълнила изискванията на Брюксел. Едва тогава съдът налага глоба и тя обикновено е на ежедневна база, до отстраняване на нарушението.