Внимание, опасна русофилия!

Лидерът на „Атака“ Волен Сидеров получава руския орден „Звезда Отечества“ в Москва. Снимка: EPA/БГНЕС

Кампанията за евроизборите у нас така и не оправдава очакванията за експертни политически сблъсъци. Но все пак свали някои маски, тъй като изправи политическите играчи пред необходимостта да заемат позиция за събитие външно за България, но с огромно влияние върху изборните процеси. Безспорно – кризата в Украйна и ролята на ЕС в нея за кампанията у нас.

От една страна личи желанието на правителството да не се противопоставя на Брюксел, тъй като парите от европейските фондове са всъщност най-големият „инвеститор“ в България, заедно с парите на емигрантите.

От друга страна БСП, чийто лидер Сергей Станишев е водач на листата, има остра нужда от победа, за да легитимира подкрепата си за управлението и редица спорни решения през първата година на власт на кабинета „Орешарски“. Такава победа несъмнено минава през заемането на проруската позиция, подкрепяна от мнозинството от електората на социалистите.

В продължение на години русофилското политическо говорене бе тема табу у нас. Само за няколко месеца то се превърна в норма. Темата „Украйна vs Русия“ извади на показ у българските управляващи не проевропейски, а промосковски позиции и доведе до абсурда „Атака“ да открие кампанията си за Европейски парламент не другаде, а в Москва. (Защо ли социалистите не го направиха във Владивосток?)

В опит да съживят рейтинга и подкрепата си, националистите се опитаха да монополизират русофилията, под маската на старата опорна точка, вече Путинова, за православното обединение. За да открои величието на руската мощ и сила, правещи Русия по-„мъжествената“ страна в геополитическата война със Запада, „Атака“ все по-често отправя хомофобски нападки към Стара Европа. Нещо като „руски щик срещу меки китки“ и прочие…

С наближаването на (евро)изборите и социалистите избраха да се хванат за спасителната сламка на русофилията – и все по-открито започнаха да подкрепят позицията на „братушките-освободители“. Първоначално пазиха дистанция от проруска позиция и не признаха референдума в Крим. Министърът на външните работи Кристиан Вигенин дори посети Одеса, където се срещна с представители на новата киевска власт. И Вигенин и премиерът Орешарски нееднократно заявиха, че властта в Киев няма нужда от българска легитимация, след като е призната от ЕС (?!).

С няколко парламентарни решения обаче България бе отделена от евростадото и пое твърд курс на Изток.

Първо депутатите от БСП, ДПС и „Атака“ приеха законодателни промени, с които изключиха морската част от проекта „Южен поток“ от юрисдикцията на европейското законодателство.

Социалисти и националисти приеха днес общо становище срещу икономическите санкции за Русия, което стана и становище на парламентарната комисия по външна политика. Нейният председател Янаки Стоилов се оправда, че документът няма тежест на позиция на НС, което бе и удобен повод за бойкот на заседанието от страна на ДПС. Популистката стойност на декларацията обаче остава.

Налага се да изчакаме 25 май, за да разберем дали русофилията ще захрани националистите у нас дотолкова, че да изстреля поне един от тях в Европарламента. Със сигурност обаче пътят на някои български партии към Европа минава през Москва*.

*По аналогия с крилатата фраза от началото на 90-те на лидера на ДПС Ахмед Доган: „Пътят на България към Европа минава през Босфора“.