Бойко Борисов и второто пришествие на "Южен поток"

Бойко Борисов и второто пришествие на „Южен поток“

Снимка: Министерски съвет

Бойко Борисов се хвали пред близкия си кръг, че до няколко дни Москва връща проекта „Южен поток“, за чието спиране българската държава официално де юре не знае. Анонимката, подхваната от руските медии, беше пусната от вестник „Стандарт“. И тутакси от Москва заявиха, че позицията на Русия си е все същата, каквато я обяви на 1 декември 2014 г. президентът Путин – че проектът е все така замразен. Array

Гърмежът от проваления заради разрива между Москва и Анкара „Турски поток“ не означава гръм на шампанско за „Южен“.

От началото на втория си премиерски мандат, Борисов не спря да се вайка по спирането на проекта, а в скорошно интервю за „Труд“ дори каза, че ако не беше паднал от власт през 2013 г., „Южен поток“ вече щеше да се строи.

Разбира се, удобно пропусна факта, че основната причина за спирането на газопровода беше не само спорната му икономическа изгода за България (въпреки обещаните от Владимир Путин $400 млн. годишно – б.р.), но и желанието на Европейския съюз да остави поне един коз в ръцете на управляващите в Киев в дипломатическата им война с Москва.

Новата мантра за реставрацията на „Южен поток“ се казва газов хъб „Балкан“ – на мястото, където трябваше да излизат тръбите за „Южен поток“, в Паша дере, който към момента изглежда одобрен от Европейската комисия.

Никой в Брюксел обаче не се е съгласявал с възстановяване на руския проект в първоначалния му вид. А и надали ще го направи – докато текат преговорите за Европейски енергиен съюз и докато разследваният за злоупотреба с монополно положение „Газпром“ не приведе дейността си в съответствие с Третия енергиен пакет на ЕС и либерализацията на пазара.

До момента основната пречка пред реализацията на онази прочута рисунка на Борисов, с която той обясни „хъбчето“ пред председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, е липсата на газопреносна инфраструктура в България.

Надеждите на кабинета са, че тя ще бъде осъществена с европейски средства и сериозно лобиране от Брюксел за прекарване на интерконекторна връзка с Турция – нещо, за което Анкара отказваше да даде благословия от години. В зачатък са връзките с Гърция, Румъния и Сърбия.

Друг проблем е фактът, че алтернативите на руския газ, които трябва да дойдат от южната ни съседка, все още не са налице. Вероятно ще минат години, докато синьото гориво от Азербайджан и Израел потече към България и това ще стане само при условие, че интерконекторът наистина се осъществи – нещо, което изглежда под сериозна въпросителна на фона на антитурската реторика на българските политици след разкола в ДПС.

От гледна точка на Кремъл, програма максимум би била руската тръба да докара синьо гориво до българския бряг, след което газът да бъде транспортиран през построената с европейски пари газопреносна инфраструктура. Така Москва ще си спести сериозни разходи по проекта, чиято цена се увеличи неколкократно в периода между обявяването и спирането му. Това е важно за Русия, чиято икономика страда от продължаващите втора година санкции, обезценка на рублата и ниски цени на петрола.

Така и „Газпром“ ще успее да спази новата си политика да докарва газ до външните граници на Европа и да не отговаря за преноса му в рамките на ЕС и ще може да избегне проблемите по Третия либерализационен пакет, с които се сблъска при първия си опит да осъществи проекта.

А и ще може да спести доста пари от строителство – средства, които могат да отидат за други цели. Като например пропагандна война срещу Запада и неоосманизма.