Свищовската академия в съдебен капан

Стопанската академия в Свищов може да стане филиал на Русенския университет. Или просто да остане без субсидия догодина, ако дотогава все още няма ръководство. Това са някои от вариантите за съдбата на многострадалния университет, които просветният министър Тодор Танев лансира в петък. Едва отърсила се от игото на ректора феодал Величко Адамов, академията се оказа в съдебен капан – в момента там всеки съди всеки. И всеки обжалва всичко. Как се стигна до това – един анализ на Нина Никодимова. Array

В началото на годината тричленен състав на Върховния административен съд преобърна доста очаквания, като внезапно даде рамо на избраната през юни проф. Теодора Димитрова, по-известна като протеже на Величко Адамов. Изборът на 35-годишната професор Димитрова на поста ректор се състоя в края на май, след което се оказа, че Общото събрание, което е гласувало за нея, е незаконно свикано.

Нейният избор бе обжалван и това постави университета пред управленска криза. За да не се задълбочава тя, просветният министър Тодор Танев реши въпроса, като издаде заповед за назначаване на служебен ректор – дългогодишният преподавател в университета проф. Иван Върбанов. Димитрова обаче тутакси обжалва това назначение и най-неочаквано след месеци тричленният състав на ВАС подкрепи нейната жалба.

Магистратите постановиха, че Върбанов е бил незаконно назначен, и осъдиха просветното министерство да плати на Димитрова 510 лева за съдебни разноски. Съдиите са записали, че към трети юни в университета не е имало предпоставки за назначаване на временен ректор, тъй като е имало законно избран такъв – Теодора Димитрова. „Право да преценява кой е избран законно има единствено съдът“, пише в становището на магистратите.

Според някои – може да е повлияно от факта, че в момента във Върховния административен съд работи и дъщерята на Величко Адамов – съдия Аглика Адамова. А може би не – родителите й са разведени отдавна, а в едно достойно писмо преди време тя поиска да не я отъждествяват с баща й.

Проблемът обаче се усложнява от факта, че още на 4 декември мандатът на проф. Върбанов е изтекъл и министърът е назначил втори временен ректор – проф. Марияна Божинова. Теодора Димитрова е обжалвала и тази заповед на Тодор Танев, което означава, че е твърде възможно съдът да вземе аналогично решение и по нея. В същото време жалбата срещу избора на самата Димитрова все още се намира в Административен съд – Велико Търново, където изчаква решение на друга жалба.

Ако в крайна сметка съдът постанови, че и Димитрова е незаконен ректор, ще се окаже, че университетът над шест месеца кара на автопилот, без да има легитимно ръководство. И тогава прикачането му към Русенския университет вероятно би било най-смисленото решение.

Добрата новина от цялата съдебна сага е в това, че заповедите, издавани от Върбанов, все пак не са незаконни, защото не са били обжалвани в 14-дневен срок. Колкото и да е парадоксално, документите, подписвани от незаконния ректор в крайна сметка са законни, включително дипломите на завършилите студенти. Лошата новина обаче е, че при наближаваща кандидат-студентска кампания университетът няма дори академичен съвет, който да определи колко бройки ще приеме висшето училище следващата година.

Заявки за това се подават към Министерски съвет и, ако вузът пропусне срока, ще трябва да обяви годината за нулева. Ставащото в момента сваля и престижа му, така че едва ли ще има много родители, желаещи да изпратят децата си да учат там.

Всъщност на територията на университета си дават среща незавършените съдебна и образователна реформи, които в равна степен носят вина за ставащото. Ако беззаконието в университета не бе толерирано под формата на университетска автономия, вероятно работещите там щяха много по-рано да сменят ректора си и нямаше да страдат от последиците на епохата „Адамов“. В действителност той е разследван от прокуратурата едва след падането си от поста, въпреки че сигнали срещу злоупотребите му са подавани от преподаватели и в предишни години. Както срещу начина, по който получава професорската си титла (с плагиатство от френски икономист), така и срещу опитите му да печели за сметка на държавното висше училище, което оглавява.

В момента той е разследван за три неща, като най-мащабната проверка е за договор на университетското издателство с частна фирма, благодарение на който цените на учебниците нарастват от два на 50 лева. Разликите в начална и крайна цена са милиони, твърдят работещите там. Тъй като няма отчисления за авторски права на други преподаватели, се предполага, че парите са отишли в джоба на Адамов. Бившият ректор е разследван и за източване на командировъчни, като е карал служители на университта да работят на ранчото му в село Горски горен Тръмбеш, където е взел цял язовир на концесия.

„По времето, когато управляваше университета, той управляваше и града. По нито един от сигналите срещу него не бе направена проверка“, твърдят подчинени на Адамов. Все още не е ясно какво ще разкрият стартиралите със закъснение проверки и дали в крайна сметка някой ще понесе отговорност за случилото се.

Както и да завърши съдебната сага на Стопанската академия обаче, тя ще остави лош вкус у всички участници в нея заради екстремните условия, при които работят месеци наред. Месеци, в които се оказва, че един университет се управлява с актове на съда.