Клетниците на "Майка България"

Клетниците на „Майка България“

Човешките проблеми в България брадясват толкова дълго, че засегнатите хора или умират, или институционалните им „подслони“ се разпадат. Необходими бяха три години, за да бъде закрит домът за деца с умствена изостаналост в Могилино, а някои от „живите скелети“ бяха настанени в домове за възрастни. Както през 1987 г. навършилите пълнолетие техни сестри и събратя от Дом №8 в Горна Баня трябваше да преминат под друг институционален „покрив“ – „Дом №6“. Array

За съжаление, филмът за Могилино не беше българска документалистика – засне го екип на британската обществена медия BBC по времето, когато българските „обществени“ медии показваха как социалната министърка Емилия Масларова, под чиято опека са и тези домове, обикаля в маркови дрешки строежи с каска на глава. Филмът на Николай Волев от 1986 година – „Дом №8“, си е чиста българска документалистика. Разликата между двата филма е чисто времева.

Същото е и с т.нар. възпитателни училища и социално-педагогически интернати в България, където са настанени в момента около 200 български деца. Омбудсманът Мая Манолова призова днес те да бъдат незабавно закрити заради ужасяващите условия, при които живеят децата в тях.

Ако погледнем резултатите от национално представително изследване на общественото мнение, проведено миналото лято, от „G Consulting“, мнозинството е в подкрепа на деинституционализацията на децата – 50% я одобряват напълно, 24 на сто също – с известни резерви.

Бой, насилие – психическо и физическо, сексуално насилие, кражби – на деца от деца, на възпитатели от деца, на служители – от храната за децата. Лош или почти никакъв учебен процес, липса на здравни услуги, гадни сгради…

Манолова разказа как момичета по бельо се изкарват на студа като наказание за дадени постъпки, за бременни 14-годишни момичета, за деца с психологични проблеми, които стоят под ключ. Разказа и за онова момче от интерната в Завет, за което писахме в Ureport.bg, чиято печалба от лотарията беше присвоена от възпитател.

Най-доброто за децата от интернатите е да бъдат изведени оттам по схемата, по която това се случи с тези от социалните домове – въпреки съпротивата на мнозина, в т.ч. и разни организации, за които тази социална услуга си беше чиста проба бизнес. Но не в приемни семейства, а в защитени жилища.

Понеже властта ни е многа сръчна в строителството – особено такова, при което се усвояват европейски пари, намирането и обновяването на такива домове едва ли ще е проблем. В България има много свободен сграден фонд – и достатъчно мерки по европрограми за целта.

Но това, което ще е особено трудно – и почти невъзможно за изпълнение, е намирането на качествени педагози, психолози и социални работници, които да поемат цялостната грижа за тези деца с девиантно поведение. Основната заплата на възпитател гравитира около минималната за страната, която в момента е 420 лева. А тези хора би трябвало да са истински хуманитарни работници, не човекоподобни „зли кучета“ или хора с нулева компетентност – освен сръчност в пердаха.

Ако децата бъдат изведени от интернатите в някакъв тип „защитени жилища“, тогава до тях по-лесен достъп ще имат и хора от неправителствени организации, а и добри хора, които биха искали безрезервно да помогнат.

Дотогава ще си останат обикновени клетници на „Майка Българи