21 век принадлежи на лидерите-интроверти

Политици, треперете! В следващите векове хората все още ще могат да бъдат лъгани от празноглави дърдорковци, които просто стоят добре на екран и умеят да говорят, но времето принадлежи на друг тип лидери – такива, които имат страхотни идеи и са доказали, че могат да ги реализират. Просто все по-малко ще вярваме на тези, които избираме.

В XX век интровертите бяха социалните аутсайдери, които се надявахме да излекуваме чрез отборни спортове, летни лагери и луди студентски купони. Миналия век принадлежеше на екстровертите, водени от бизнес магнатите, търговците и политиците. Array

В продължение на два века американците мигрират от широките пространства към градовете, а тази промяна предизвика и също такава сериозна трансформация в социалните ценности.

В модерния живот класната стая и работното място са изградени така, че да предполагат постоянно социално взаимодействие. Но авторът Сюзън Кайн смята, че между това да си най-добрият оратор и да си човекът с най-добри идеи няма връзка.

Изследователите от Харвард – Франческа Дино и Дейв Хофман са открили, че когато работниците са пасивни участници в йерархичния бизнес модел, ръководените от екстроверти компании имат с 16% по-големи печалби.

В бизнес моделите, където служителите трябва да са проактивни обаче, екстровертните лидери създават с 14% по-малки печалби от интровертите. Това може да се окаже изключително важно заключение в период, в който технологичната революция променя начина, по който работим и учим.

Според доктор Скот Кауфман, екстровертите и интровертите имат много различна ценностна система. Екстровертите са привличани от материални награди – като големи офиси, шестцифрени заплати, секс и престиж. От своя страна интровертите се радват на абстрактните неща – като чувството, че могат да променят средата около себе си.

Докато екстровертите предпочитат да променят границите на външния свят, интровертите изучават тези на вътрешното си съзнание. Това не означава, че интровертите са изолирани същества без изкушения, а по-скоро че не измерват цената си в банкови сметки и любовни срещи.

Разделението между интроверти и екстроверти може да бъде проследено още до бащата на аналитичната психология Карл Юнг. Основният проблем на западното общество обаче е, че то винаги е стигматизирало едните, докато идеализира другите.

И докато насаденото убеждение, че да бъдеш сам е същото като да бъдеш самотен, само се заздравява от апетита за технология, която да ни сближава, е важно да разберем, че интровертите не желаят изолация. Разликата между „самотен“ и „сам“ е на практика огромна пропаст между обстоятелства и избор.

„Нашата култура ни кара да живеем единствено като екстроверти. Обезкуражаваме вътрешното си пътешествие и търсенето на личен баланс. Заради това сме го загубили и трябва да го открием отново“, казва писателката Анаис Нин.

Юнг смята, че докато екстровертите проявяват харизма, която ги привлича към повърхностното, в дългосрочен план личностните им характеристики пречат на иновациите.

Екстровертите по-рядко проявяват самокритика и приемат конвенционалните идеи като абсолютна истина. Те често приемат времето, което прекарват сами, като негатив и са твърде зависими от одобрението на другите.

Техният стремеж към публично признание и внимание може да задуши другите членове на екипа и да ги накара да пропуснат критичните идеи за развитие. Докато екстровертите са добри в приказките, интровертите са добри слушатели.

Марк Зукърбърг, Стив Возняк и Ейбрахам Линкълн са лидери, които използваха харизмата си, за да вдъхновят останалите. Тяхното смирено поведение в работна среда е помогнало на останалите да освободят идеите си и да ги реализират по най-добрия начин.

В момент, в който сме изправени пред технологични, социални и екологични проблеми със зашеметяваща сложност, разликата в перспективата може да се окаже огромна.