Белград вдига паметник на шефа на югославската ДС

©nspm.rs

Сръбските власти подкрепиха изграждането на паметник на създателя и ръководител на югославското Отделение за защита на народа (ОЗНА) и Управление за държавна сигурност (УДБА) Александър Ранкович между 1944 и 1946 г., съобщи Балканската мрежа за разследваща журналистика (БМРЖ/BIRN). Array

Инициативата е на жителите на родното село на Ранкович, смятан за третия най-влиятелен човек в Югославия след Йосип Броз Тито и Едвард Кардел – Дражевац.

Сръбският вътрешен министър Небойша Стефанович приветства идеята. Ранкович, служил още като вътрешен министър и вицепрезидент до 1966 г., е свършил добра работа за страната си, смята той.

„Въпреки всички противоречия, свързани с живота му, можем да кажем, че той е помогнал на тогавашна Югославия и Сърбия да са по-безопасни и силни. Затова подкрепям издигането на паметник, с който да почетем стореното от него за народа ни“, каза Стефанович пред сръбските медии.

Други обаче смятат, че да се почита човек, отговорен за убийства, спонсорирани от държавата, е недемократично.

Историкът от базирания в Белград Институт за съвременна история Сърджан Цветкович, който е и бивш член на държавната комисия за откриване на гробовете на убитите при комунистическия режим, смята, че такъв паметник би бил неуместен и противоречащ на демократичния процес в Сърбия.

„Ранкович е част от система, която е преследвала хора, подслушвала ги е, осъждала ги е без дело, хвърляла ги е в лагери и ги е измъчвала в Голи оток (концентрационен лагер и политически затвор от ерата на комунизма)“, заяви Цветкович за BIRN.

Огромна част от лагеристите са македонски българи и такива от Западните покрайнини. Венко Марковски публикува през 1984 г. в САЩ спомените си за 5-те години (1956-1961), които е осъден да прекара там. Книгата се казва „Голи оток – островът на смъртта“.

Според Цветкович вместо това Сърбия трябва да почете жертвите на югославските комунистически служби, а не на човека, изпратил хората на смърт.

„Като демократично и свободно общество вместо това Сърбия трябва да издигне паметник на невинните жертви на режима“, настоява Цветкович.

По данни от изследването му общо 59 000 души, екзекутирани от комунистическия режим, вече са идентифицирани.

Ранкович се бие на страната на партизаните през Втората световна война и става близък съратник на Тито. Той е отстранен през 1966 г. след скандал с подслушване именно на диктатора и други партийни дейци.

След оттеглянето му Ранкович живее извън полезрението на обществото до 1983 г., когато умира в хърватския град Дубровник.

Подкрепа за инициативата изрази и градският управител (началник на кметската администрация – б.р.) на Белград Горан Весич, според когото Ранкович е важна историческа фигура. „Нека оставим на историците да определят кой какво място заслужава в историята“, каза той.

Според Цветкович обаче позицията на властите показва, че политиците са зле образовани или объркани. „Как може да издигнеш паметник на Борислав Пекич (писател и политически активист – б.р.), арестуван от Ранкович и разпитван, заболял от белодробна болест в затвора, и след няколко седмици да решиш да вдигнеш паметник на мъжа, изпратил го зад решетките?“, недоумява Цветкович.

Не за първи път в последно време името на Ранкович разпалва противоречия в Сърбия.

През август 2013 г. по време на възпоменание за 30-годишнината от смъртта на Ранкович, тогавашният премиер Ивица Дачич заяви, че шефът на държавна сигурност заслужава подходящо място в историята на страната. Както и че лично се застъпва за реабилитацията му.

Междувременно тази вечер Централният военен клуб в София ще бъде домакин на „паметно събрание-концерт“ по повод 100 годишнината от рождението на дългогодишния министър на отбраната при Тодор Живков Добри Джуров.

Събитието е организирано от военно-патриотични организации, които имат правото да използват военния клуб в столицата.

От партията на военния министър Николай Ненчев БЗНС реагираха остро на предстоящия концерт, въпреки че проявата е одобрена лично от него.