Изборите в Иран, Русия и САЩ ще променят света тази година

Президентите на Русия, Владимир Путин и на Иран, Хасан Рохани се поздравяват преди срещата на БРИКС. Снимка: ЕРА/БГНЕС

Изборите в Иран, Русия, САЩ тази година ще променят несъмнено света. Но са и големи предизвикателства пред германската външна политика, коментира вестник Die Welt. Array

Външнополитическото начало на годината за кабинета на Меркел започва с парламентарните избори в Иран, които ще се проведат на 26 февруари. Резултатите от вота може да се окажат интересни за Сирия и войната срещу радикалната групировка „Ислямска държава“, особено ако фундаменталистите си извоюват повече места в законодателния орган в Техеран.

След масовата екзекуция на 47 затворници в Саудитска Арабия германски политици от всички партии днес поискаха Берлин да спре оръжейните доставки за Рияд. Германският министър на външните работи Франк-Валтер Щайнмайер се обърна с необичайно остри думи към Иран и Саудитска Арабия, заявявайки, че двете държави са длъжни на Германия и на усилията ѝ за мир в региона и е време да прекратят ескалацията на напрежението.

Депутати от управляващия ХДС смятат, че в момента няма шанс за повече доставки на оръжие към Садуитска Арабия, дори и това да е свързано с наказателни такси за неспазване на договори. Очаква се евентуално спиране на оръжията от Германия за Саудитска Арабия да коства няколко милиарда долара на Берлин. Само за първата половина на 2015 година Рияд е купил германски оръжия за $180 милиона.

От съществено значение ще бъдат и изборите в Русия, изходът от които вероятно ще окуражи Владимир Путин да предприеме по-дръзки ходове на международната сцена. Един такъв риск може да бъде разширяването на руската мисия в Ирак.

Още през есента на 2015 г. руският държавен глава намекна, че Москва може да разположи свои военнослужещи и в тази близкоизточна държава – за борба срещу тероризма и „Ислямска държава“. (Русия започна въздушни удари в Сирия и Ирак на 30 септември м.г. и откри за целта координационен център в Багдад. Б.р.)

Притеснения на Берлин ще създадат и изборите за нов държавен глава в една от най-могъщите световни сили – Съединените американски щати. Причините за това са две.

На първо място, предстоящият вот на американците ще насочи силите и вниманието на Вашингтон към предизборната надпревара и вътрешнополитическата ситуация в страната. За Берлин това означава само едно: повече пасивност от страна на администрацията на Обама, което ще принуди Европа да се справя отчасти сама с проблемите на международната сцена. Включително и тероризма.

В година, в която се отбелязва 100-годишнината от битката при Вердюн и Ирландското въстание срещу Лондон, 60-годишнината от Унгарската революция и още куп други събития, които ще съберат на едно място десетки хиляди хора, Европа едва ли би искала да остави защитата си от терористите на случайността на съдбата и божията воля.

И, второ: с изтичането на мандата на Барак Обама се затваря и времевият прозорец за намиране на решения – като например на кризите в Източна Украйна, Сирия, но също и за икономически въпроси като налагането на договора за TTIP (и преговорите между ЕС и Вашингтон – б.р.).

Един съвсем ясно очертаващ се потенциален източник на напрежение е Босна и Херцеговина. Малката балканска държава, започнала независимото си съществуване върху руините на бивша Югославия, заплашва отново да прикове погледа на международната общност върху печално известния Балкански полуостров.

Босненските сърби искат да получат право на вето по източноукраински модел и обявиха референдум за промяна на държавната струтура, заплашвайки през 2018 г. да проведат и плебисцит за независимост.

Тази зараждаща се нестабилност в динамичния регион може да доведе до ескалация на есктремистките сили и дори да предизвика пожар, който да разруши крехката политическа и психологическа ситуация на югоизточния европейски полуостров.