Кипър или ще се обедини тази година, или...

Кипър или ще се обедини тази година, или…

Преговорите за обединяването на разделения от 41 години Кипър са на финална фаза. Решението се очаква през 2016 година – и ако не се случи, едва ли ще се намери повече енергия за преговори за ново обединение и островът ще остане завинаги разделен. Един анализ от Кипър на журналистката Бранислава Бобанац. Array

В Кипър сега се пише история. Усещането за исторически шанс да се сложи край на кипърската трагедия е по-силно от всякога. 2016-а става ключова за решаване на продължаващия над пет десетилетия етнически конфликт, за премахване на окупацията от Турция на 37% от територията на острова и обединяване на страната след 41 години разделение.

Когато лидерите на двете кипърски общности – на кипърските гърци и кипърските турци, за първи път в историята на страната си се обърнаха към всички свои сънародници на 24 декември с общо Коледно-новогодишно послание, то бе прието като най-добрия символ на надеждата за общ, единен Кипър през 2016 година.

Президентът на Кипър Никос Анастасиадис и лидерът на кипърските турци Мустафа Акънджъ произнесоха пожеланията си за мир, просперитет и обединен Кипър на двата езика – гръцки и турски, показвайки още веднъж, че двете общности могат да говорят на един език. Така съвместното им поздравление стана кулминация на 2015-а – годината на големите надежди, очаквания и оптимизъм за решаване на Кипърския въпрос.

2015-а бе най-успешната в десетилетния труден път

към помирение в Кипър. През месец май – само 2 седмици след триумфалната победа на умерения политик Мустафа Акънджъ над хардлайнера Дервиш Ероглу в президентските избори на признатата само от Анкара Севернокипърска турска република, преговорите за обединението бяха възобновени след осеммесечно прекъсване.

В последвалите месеци те отбелязаха значителен напредък във взаимното разбирателство, като през ноември и декември навлязоха в най-интензивната си фаза, решаваща за окончателното споразумение. Анастасиадис и Акънджъ проведоха истински маратон от срещи – 6 през ноември и 3 през декември, а главните преговарящи и работните групи заседаваха почти всеки ден. Три нови срещи вече са насрочени за януари, първата от които още тази седмица.

Усилията на двете кипърски общности се подпомагат от благоприятни вътрешни и външни интереси. Мирният процес в Кипър бе ускорен, след като за първи път за четири десетилетия на масата за преговори седнаха двама лидери, които имат политическа воля за решаване на тежкия конфликт, обагрен с кръв, желание да постигнат мир и да сложат край на етническото разделяне на острова. Страната е прекалено малка – 9250 км. км, (около 1/11 от България – б.р.), за да остане разединена от наследството на омразата, заявиха те.

Имат и обща визия за обединен Кипър, без победители и победени,

в интерес на двете етнически общности, които трябва да преодолеят натрупалите се през десетилетията икономически и политически проблеми, емоционални и психологически травми и болки, недоверие и страх от съседа.

Освен че са почти връстници – Анастасиадис е 69-годишен, а Акънджъ е на 68 години, те са родом от един град – Лимасол, в южната част на Република Кипър. И двамата са убедени, че тяхното поколение трябва да реши конфликта и да не го оставя като бреме за следващото.

По-възрастните са изпитали достатъчно страдание и болка, на сегашните и бъдещите поколения кипърски гърци и кипърски турци трябва да се предадат мирът и благоденствието, посочиха те в редица свои изявления.

Силно е желанието за промяна на статуквото сред самото общество в двете части на разделения Кипър. През последните месеци все по-активна дейност развиват редица двуобщностни неправителствени организации, които включват кипърски гърци и кипърски турци.

Представители на двете общности излязоха през ноември 2015-а на безпрецедентен Марш на мира, с който за първи път връчиха заедно една и съща декларация с искане за решаване на Кипърския въпрос на Никос Анастасиадис и Мустафа Акънджъ.

Младите хора от двете страни на демаркационната линия засилват

контактите си и в много съвместни икономически, културни, образователни проекти.
Шансът да се реши най-накрая Кипърският въпрос се свързва и с геополитическите тенденции в региона. С ключовото си местоположение между три континента – Европа, Азия и Африка, и с наличието на огромни находища на природен газ в офшорните си зони, островът придобива все по-голямо стратегическо значение.

Със своите минимум 150 млрд. куб. м газ находището край Кипър е третото по големина в Източното Средиземноморие – след двете находища на Израел, Тамар и Левиатан, които са в непосредствена близост.

Подобряването на отношенията между Турция и Европейския съюз заради решаването на мигрантската криза изисква отварянето на нови пет преговорни глави, които са сред шестте замразени от Кипър през 2009 г.

Никозия обаче обвърза отпадането на ветото й с решаването на Кипърския въпрос и признаването й от Турция. Сред международните оценки все повече се налага и позицията, че мирът на острова може да допринесе за стабилизирането на цялото разбунено Източно Средиземноморие.

На фона на благоприятната ситуация редица политолози, анализатори, експерти обаче предупреждават, че залогът е много висок. Според тях сегашният преговорен процес е

последен шанс за решаването на Кипърския въпрос

и обединяването на страната, а при неуспех ще се стигне до окончателно разделяне на страната.

„Ако мирният процес не успее да донесе резултати в предстоящите месеци при сегашния климат на оптимизъм, за пореден път ще даде място на разочарование и това ще навреди на перспективите за намиране на решение. В този смисъл е абсолютно задължително преговорите да доведат до споразумение преди май 2016 г.“, смята д-р Сотос Кторис, експерт по политиката на Турция и Близкия изток, визирайки датата на предстоящите парламентарни избори в Кипър.

Повече опасения изрази в свой коментар проф. Ахмет Сьозен от Източно-Средиземноморския университет в окупираната Фамагуста. Според него без решение на Кипърския въпрос бъдещето на страната ще е „катастрофално“.

Един от водещите в Кипър политически наблюдатели Лукас Хараламбус вярва, че уреждането на конфликта е единственият начин страната да се освободи от натрупаните политически и икономически задънени улици.

Под натиска на големите очаквания, различните интереси и напластените тревоги на двете кипърски общности, преговарящите лидери търсят решение за Кипър като двуобщностна двузонална федерация, с политическо равенство, единно международно представителство и гражданство. Такава е записано в резолюциите на ООН, под чиято егида се водат преговорите между Анастасиадис и Акънджъ.

Ключовите въпроси

за собствеността, териториалните корекции, заселниците от Турция, гаранциите, графиците за оттеглянето на окупационните сили на турската армия, управлението на бъдещия федерален Кипър са сред най-проблемите преговорни глави.

И политиците, и обществото в двете части на разделената страна определят като много болезнен и чувствителен въпроса за собствеността, който вече три месеца е в центъра на преговорите. В случая трябва да се намери справедливо решение – и за собствениците, и за сегашните ползватели на земята и сградите.

Въпросът е как ще бъдат възстановени имотите на бежанците от двете общности, принудени да напуснат родните си места след турската инвазия, или как те ще бъдат компенсирани, както и откъде ще дойдат огромните финанси, необходими за обезщетения.

Спорна тема е настояването на лидера на кипърските турци Мустафа Акънджъ за дерогации (отклонения) от правото на ЕС за свободата за закупуване на имоти в бъдещата зона на кипърските турци. Това според него е свързано с възможността в бъдеще кипърските турци да имат ясно изразено мнозинство на населението и собствеността върху земята в своята федерална зона.

Президентът Никос Анастасиадис обаче заяви твърдо, че достиженията на общностното право на ЕС трябва да се приложат в рамките на целия Кипър, без отклонения. Под лупа се гледат и бъдещи корекции между сегашните окупирани и свободни територии.

Кипърските гърци настояват за връщане на райони, сред които на първо място е символният град-призрак – кипърското гръцко предградие Вароша в окупираната Фамагуста

В процес на дискусия също така е управлението на бъдещата федерална държава, основно правомощията на федералното правителство. Сред най-трудните и от международна гледна точка проблем е въпросът на гаранциите и изтеглянето на близо 40-хилядната турска армия от Северен Кипър.

Турция, която заедно с Гърция и Великобритания, е гарант на Кипър, което й дава право и на военна намеса, настоява за запазване на този й статут в преходния период Мустафа Акънджъ също се обяви за такова решение, за да се гарантира сигурността и безопасността на кипърските турци. Кипърските гърци обаче са категорично против, подчертавайки, че бъдещият федерален Кипър ще получи своята защита в рамките на ЕС.

Споразумението, което ще бъде постигнато между двамата лидери, трябва да бъде одобрено от двете кипърски общности на два едновременни референдума. Кога ще бъдат те, зависи от хода на преговорите, но в публичното пространство се коментират срокове през пролетта или лятото на 2016 г.

Но, както каза специалният съветник на генералния секретар на ООН за Кипър Еспен барт Ейде, „важното е да се намери добро, а не прибързано решение“.