Газоблъсканица

Преди да гръмнат тапите на шампанското, в България изгърмя газов клапан. Оказа се газоблъсканица. Не е ясно какво се случи, ясно е, че премиерът ни спаси. Не е ясно имаше ли от какво да ни спасява, но понеже той си отдъхна – и ние отронихме по една въздишка.

Още по темата:

До един момент тази скоротечно развила се ситуация беше драма – защото героят й – Бойко Борисов – се разкри в ожесточена борба със заобикалящата го среда. В драмите героите загиват, но в българската действителност стават още по-големи герои.

Да проследим „драмата“.

1. Има (ли) съобщение. „Новината“ е изстреляна чрез bTV на 30 декември с емисията в 19 часа. Тя гласи, че премиерът Бойко Борисов е събрал спешно енергийните шефове, за да търсят решение след писмо от „Газпром експорт“, с което се съобщава, че от 1 януари 2016 г. се предвижда 0 количество газ за всички битови потребители в България.

Тук е мястото да се отбележи, че същата тази „Газпром експорт“ е акционер с 49.51% в „Овергаз“, а „Газпром“ – с 0.49%. Излиза, че вместо да уведоми акционера си в общата компания, създадена с цел печалба преди повече от 18 години, руската компания… предпочита да уведоми конкурента й „Булгаргаз“.

Конкурент, тъй като при либерализацията на газовия пазар, която реално тръгва тази година, двете фирми ще се конкурират за големите индустриални клиенти и битови абонати. „Овергаз инк“ държи и повечето локални лицензии в България за газоразпределение и снабдяване с природен газ на ниско налягане – те са на дъщерни дружества на „Овергаз Инк“.

От пресслужбата на „Овергаз“ поясниха, че писмо няма, има „интерпретация на Диспечерския център на „Газекспорт“ в София, който в поредната си тридневна табличка за доставки за 30 и 31 декември и за 1 януари е написал 0-нула срещу заявката на „Овергаз“ за 1 януари“.

Жаклен Коен, шеф на шапката на българската държавна енергетика – БЕХ, с водеща роля в тази „драма“ и воденето й към кулминация, твърди, че писмо има и ако трябва, ще го покаже. Не го показа. Сигурно защото сметна, че всички му вярват.

2. Москва е упълномощена да заяви.

Чрез руската държавна агенция РИА Новости, руското Министерство на външните работи съобщи, че няма никакъв проблем с доставките на газ за България. Информацията е озаглавена „МВнР на Руската федерация опроверга съобщения за спиране на доставите на газ за България“:

„Във връзка с появилите се в български медии съобщения, че българската компания „Овергаз Инк“ не е получила уведомление за продължаването на доставките на природен газ от руската компания „Газпром експорт“ в България, бихме искали да отбележим, че според ръководството на руската компания „Газпром“, доставките на руски природен газ за България продължават безпроблемно чрез държавната компания „Булгаргаз“ ЕАД в размер на 3 милиарда кубически метра, което се равнява на годишните нужди на страната“.

Никъде не се споменава, че е имало писмо. Руското Външно отбелязва, че доставките може дори да се увеличат. „С компанията „Овергаз Инк“, сътрудничеството с която осигурява не повече от 10% от годишната консумация на газ, преговорите продължават за уреждане на натрупаните през последните няколко години търговски въпроси. България без руско синьо гориво няма да оставим“.

До средата на 2016 г. „Газпром“ излиза от „Овергаз инк“. До 2010 г. „Овергаз“ беше и най-големият посредник на руски природен газ за България, тъй като осигуряваше над 40% от годишната консумация на газ.

Компанията беше един от двата посредника на руски природен газ, (другият е Winterhall Erdgas и всички са собственост на „Газпром“), и просто подписваше предаването на количествата на границата с Румъния, част от които след това отново купуваше от „Булгаргаз“ за своите абонати. (Третият посредник всъщност беше самата „Газпром експорт“.)

Причината е елементарна – тръбовопроводите са държавна собственост, на „Булгартрансгаз“. (По времето на кабинета „Виденов“ „Мултигруп“ се опита да ги превземе чрез „Топенерджи“ в полза на Москва, но не се получи. А „Овергаз“ беше един от акционерите в „Топенерджи“ – заедно с „Булгаргаз“.)

Трето. Кулминация. Ефекти. Изводи

Кулминацията на драмата е, че премиерът Бойко Борисов 24 часа е на служба на ползу роду. Намеси се и уреди веднага „Овергаз“ да поиска газ от „Булгаргаз“. Което тя така и така си прави, защото няма свои тръби, по които да докара газа до абонатите си, освен газоснабдителната мрежа.

Ефект първи. „Овергаз“ има затруднения с доставките, дали да не купуваме от „Булгаргаз“, се чешат по главите клиентите.

Предстои либерализация на газовия пазар. Промените, подготвяни от КЕВР, целят създаване на „свободен и недискриминационен достъп“ до газовата мрежа и съоръженията от търговците и снабдителите с природен газ. Освен това – и създаване на възможности всеки участник да сключва двустранни сделки за внос на природен газ или да купува количества от местен добив, обясни преди месец шефът на КЕВР Иван Иванов.

Ефект втори. Ако се „докажат“ затруднения на „Овергаз“, дали няма да пострадат лицензите й и някой друг да завземе нейния пазар? Фирмата вече намекна за това, а опити за завземане на бизнес в България вече сме виждали.

Нищо чудно шефът на „Овергаз“ Сашо Дончев да бъде принуден да си вземе друг акционер във фирмата, след като „Газпром експорт“ излезе оттам до юли 2016 г. Може и Москва да съдейства за това – зависи #КОЙ ще е акционерът.

„Подаръка“, който Русия и „Газпром“ правят, съдействайки „Овергаз“ да бъде отнета от Дончев, е голям. Срещу него може да стои услуга от голям калибър. Например, стопиране на проекта за газова връзка с Турция – най-сетне договорен при визитата на турския премиер Давутоглу на 15 декември.

По тази тръба ще тече азерски газ, не руски, а Русия е жестоко ревнива към опитите на всяка страна, над която е газовият й покров, да намали тази зависимост. И тук се намества и скандалът с изхвърлянето на Лютви Местан от ДПС като „национален предател“ и последвалата кампания, че Турция ни е враг и едва ли не ще нахлуе утре в България (елементарни модели, ползвани в миналия век).

За всички за сетен път стана ясно колко сме зависими от Русия и нейния внос на природен газ. И от спот пазара в Европа все така не можем да купуваме, защото нямаме газови връзки, през които да си го внесем. А нямаме, защото всички тези връзки бяха успешно забавени от всички власти. Една Москва знае защо.

Аристотел в „За поетическото изкуство“ казва, че: „Трагедията е подражание на действие, сериозно и завършено, с определен обем, с украсена реч, различна в отделните части, което подражание с действие, а не с разказ, чрез състрадание и страх извършва очистване от подобни чувства“.

Само че у нас трагедия няма. Но има спасители. Да имаше кой да ни спаси и от тях.