ГЕРБ, вие сте следващите...

ГЕРБ, вие сте следващите…

Ако имаш две порции, дай едната на … друга партия. Въпрос на живот и смърт е. В края на 2015-а видяхме как един голям камък се откърти от пирамидата ДПС и се търкулна надолу. Ще последват и други.

Още по темата:

Няма нужда човек да е прорицател, за да предскаже, че когато една партия акумулира прекалено много власт, следват разцепление и преврати. Най-обикновена човешка алчност и ламтеж за повече задейства взрива в КТБ, в същата вибрация резонира и ДПС.

Защото младите вълци искат повече плячка, а старите – старите искат по старому. Като в мафията – под крилото на един „дон“ може да израснат много млади надежди, които един ден обаче искат своя банда, територия и свои закони.

Справка: „дворцовият“ преврат в БКП на 10 ноември 1989-а. По-младият комунистически елит не искаше вече да е само „висша партийна номенклатура“, а собственост и своя икономическа власт. Моментът беше удобен, за да се сдобие с порции.

Макар и значително по-млада партия от БКП, Движението за права и свободи не е обречено на монолитност. Преходът благоприятства значително по-бързото натрупване на богатства – затова и 25 години са новото 45.

Изхвърлянето на лидера Лютви Местан през прозореца няма да събори партията. Но с това започва началото на края й като балансьор, както отбеляза и бившият ни посланик в Москва Илиян Василев за случващото се. Колкото и да обикалят избирателите си тия дни активистите на ДПС, съмненията и колебанията са посяти.

Как смятат, че българските мюсюлмани, всеки от които има роднини от другата страна на границата, в Турция, ще приемат смразяващото обвинение, че Местан е предал националните интереси, сближавайки се с Анкара?

На следващите (предсрочни) избори ще разберем дали пропукването откъм Кърджали е станало разлом. И дали ДПС ще успее да вземе и тези малко над 400 000 гласа, които получи на местните избори.

Досега ДПС успешно потушаваше вътрешните бунтове – имаше едни такива пак в кърджалийската организация.

Но вече не е миналият век. В този избирателите на ДПС, както и на всички останали партии, пътуват, позамогнаха се, поотърсиха се от ступора на тоталитарния режим, а все по-голяма част търсят възможност за препитание навън. Въпреки почти военната си организация ДПС все по-трудно ще ги „догонва“.

Тютюнопроизводителите вече се сменят с млади, нахъсани хора, които не искат да гледат тютюн, не искат да живеят в къщи без канализация – и не изпълняват така безпрекословно заповедите на Сараите.

Връщат се и част от изселниците, които искат да изкарат старините в родината си, с високите за българските стандари пенсии, изработени в Турция. Това са хора, които са свикнали на друг бит и начин на живот, различен от този, който са загърбили с „голямата екскурзия“. И с доходите, които разполагат, не са така зависими от местните депесари да им осигурят протекция, обществена поръчка, изобщо порция. Следователно няма как да са и така послушни. А те, да не забравяме, също гласуват.

С бързината, с която консумира власт и средства, както и със силната си субординация, центрирана в един човек, ГЕРБ върви по същия път. Съкращава се и времето – на партията на Бойко Борисов може да й трябва още по-малко време от това на ДПС, за да почне да се пропуква. Може би 15, а може би дори по-малко години, така че опасният период е с наближаването на 2020-а. (Когато е и краят на този програмен период за усвояване на европейските средства.)

Когато ГЕРБ влезе във властта, държавните активи вече бяха преразпределени, така че съвсем естествено кадрите й овладяха схемите за разпределение на европейски средства – най-мощният финансов поток. И „експроприация“ на бизнеси – в частна полза.

Един ден в ГЕРБ може да се появи някой различен от Борисов, който да иска да се еманципира от лидера от Банкя. И защо Цветан Цветанов да не помогне за това?

Погледнете системните партии в България. Техните лидери и по-голямата част от елита им са продуцирани от постановчиците на прехода и (де)формирани през тоталитарния режим. Те всички изискват вярност и послушание, матрицата им е бекапейска мутация в евроопаковка.

Помните „1984“ на Оруел: „… Понякога, когато Партията иска, 2 плюс 2 е равно на 5, а друг път на 3“. За всички останали е аритметиката на Евклид.

Все едно. ГЕРБ, вие сте следващите.