Треска за виагра в Тибет

Всеки май месец, когато снегът в китайската провинция Юшу се оттегли към върховете и открие стръмните долини, номадите, прекарали зимата долу в ниското се качват с яковете и козите до по-високи пасища. Юшу – огромна територия от планини и алпийски пасища, по-голяма от Сирия, е с население от по-малко от 400 000 души, 95% от които – тибетци.

Array

Докато китайските деца от вътрешността на страната почиват за Деня на труда 1 май, тукашните имат 4-седмична ваканция през май и юни, която съответно скъсява лятната им ваканция, но съвсем не е за почивка. Децата са в авангарда на армиите тибетци, които прекарват един обезумял месец в претърсване на хълмовете за това, което те наричат „ярца гунбу“ – гъба, известна като „хималайската виагра“, разказва The Economist в очерк за тибетския гъбен „Клондайк“.

Китайците наричат гъбата dongchong xiacao, което буквално означава „зиме-насекомо-лете-трева“, защото тя тъкмо на това прилича.

През лятото носените от въздуха спори на гъба, известна като cordyceps (или ophiocordyceps) sinensis нахлуват в гъсениците на различни видове „призрачния молец“ (Hepialus humuli) – голяма бледа пеперуда, която хвърчи над пасищата по здрач. След като така заразените ларви се заровят в почвата, за да спят зимен сън, те умират – като дойде зимата, замръзват. Топлината на пролетта активира гъбата, която расте и запълва цялото тяло на гъсеницата, оставяйки само външната кожа. Вретеновиден кафяв израстък изниква от главата на гъсеницата и си проправя път през почвата на светло. Той е само четири или пет сантиметра-толкова малък и често толкова отдалечен от останалите, че само най-острото око може да го забележи.

Това е ежегодната треска за злато в Тибет. Ярца гунбу е толкова високо ценена като лекарство, че често се продава за повече от теглото си в скъпоценен метал. Тя има много предполагаеми приложения – от предотвратяване на рак до болки в гърба. Но това, което я прави толкова ценена, е предполагаемата й способност да подобрява сексуалния живот. Тя често се описва като „Хималайската Виагра“, добра за лечение на еректилна дисфункция и ниско либидо (включително при жените).

Острото зрение и ниският ръст прави децата най-добрите търсачи на гъбата сред стръкчета трева и стъбла на храстите очеболец, които със затоплянето на времето ще напръскат склоновете с ярки жълти цветове. „Гъсеничната гъба“, както се нарича ярца гунбу на английски, расте на надморска височина над 4000 м – по-високо от Лхаса, столицата на Тибетския автономен регион, който дели Юшу Тибетското плато .

През месец май всяка година стотици селяни търсят в мършавата растителност скъпоценната гъба. Мейонг Куидинг, местен екскурзовод, пълзи на ръце и колене. В началото на сезона, казва той, би откривал по една гъба на около 15 минути. Към края веч вади гъба веднъж на няколко
часа.

Бране на хималайска виагра

Изравянето им изисква къртовски усилия Използва се малка мотика и се внимава да не се скъса израстъкът от тялото на гъсеницата. Няма много търсене на отделни части – ярца гунбу се изсушава и се консумира цяла. Ценителите определят качеството на гъсеничната гъба според относителните дължини на тялото и кълна.

Търсене на гъбата освен трудно може да е и опасно. („Ако идва мечка, най-добре бягайте“). Но е много по-изгодно от гледането на якове, които са основен източник на препитание. Доходите в селските райони на Тибет са сред най-ниските в Китай. Скотовъдите едва свързват двата края или поне така беше до 1990, когато цената на ярца гунбу се изстреля нагоре. Оттогава взривът на търсенето, което почти изцяло от останалите части на Китай, трансформира икономиката сред широки слоеве от Тибеткото плато.

Забележително е, че в голямата си част производството на гъбата остава патент на Тибет: въпреки многото опити, никой не е успял в
промишленото производство на ярца гунбу в изкуствени условия. А това носи колосални приходи на тибетците. В Тибетската автономия стойността на дребно на 50-те тона ярца гунбу, събрани през 2013 г., е била около 7.5 милиарда юана ($1,2 млрд.), което се равнява на близо половината приходи на Тибет от туризъм. Общо годишно производство на и около платото, най-вече в Китай, но също в Непал и Бутан, е на стойност няколко пъти повече. И е дало допълнителен приход на скотовъдите. Неслучайно, в Юшу вече има фестивал на ярца гунбу, на който деца се обличат в костюми, наподобяващи гъсеничната гъба.

Гъбата обаче допринася и за половинвековното напрежение между Тибет и Китай. Заради събирането й посетителите на платото рязко са се увеличили в последните години, а повечето от тях са от китайското етническо мнозинство Хан. Което стана причина и за серия безредици на платото, както и за множество самозапалвания на тибетци в знак на протест срещу китайската власт, погубили около 130 души за последните шест години.

Скъпоценната гъба е увелила насилието сред тибетците, както и между тях и бракониерите от хан. В някои части на платото, годишният наплив за гъбата прилича на Клондайк. „Гъсеничните гъби направиха хората лоши. Накараха ги да мислят само за пари и ги погубват чувството им за семейство, приятелството и човещина. Изобилстват жалбите за тибетци, които профукват спечеленото от гъсенична гъба за хазарт и алкохол.

Водачът г-н Мейонг казва, че съселяните са учтиви един към друг в общата им гъбена борба. Съвсем различна е обаче ситуацията между съерничещи села или когато бракониери за гъбата влязат в територията на някое село. През 2013 г. двама души са били убити в съседен район, когато селяни стреляли по съперници. Стигна се дотам, че Далай Лама, духовният водач в изгнание на Тибет, заяви, че причинените от треската за гъбата междуособици са донесли „позор за тибетския народ“ и „криза“ на платото.

Последиците за околната среда, също са значителни. Една от тях, макар и косвена, е съвсем видима на ежегодния фестивал на коня в Юшу по сложните традиционни костюми, които тибетските селяни обичат да носят по специални поводи. Освен украсата от ярца гунбу някои взеха да се кичат и с кожи от леопарди и тигри, внесени контрабанда от Индия през Непал.

Естествено, рязкото замогване повлияе на суетата на тибетците. До степен някои тибетци да не могат да се носят с всичките кожи на гърба си по фестивалите. И така до 2006 г., когато популацията на тигри в Индия се срина от 3642 на 1411 животни. Тогава на молитвена церемония Далай Лама призова народа си да преустанови носенето на животински кожи и да изгори събраните.

Ефектът беше мигновен. Тибетците веднага започнаха да трупат на купища кожите и да ги изгарят. Това дори разтревожи китайските власти, за които това беше поредна проява на преданост към непризнатия духовен водач и те дори заповядаха на тибетците да носят кожи по празниците – без особен резултат. А оттогава популацията на тигрите в индия се увеличи на 2226 екземпляра.

Междувременно в останалата част на Китай търсенето на гъсеничната гъба продължава с пълна пара и малцина си задават въпроси за действителните му свойства. Китайската комунистическа партия е твърд защитник на традиционната китайска медицина въпреки липсата на научни доказателства за много от тезите й. А традиционната медицина прелива в мистицизъм-вярата в силата Ки/Чи/Ци, която регулира организма по начини, непризнати от съвременната наука. Но партията се възприема като защитник на китайския национализъм; а традиционната медицина е жизненоважен елемент на китайщината.

Гъбата обаче сравнително късно е изгряла в традиционната медицина, за която първите трактати датират от хилядолетия – едва през 17 век. През 19 век – през 1876 г.британски вестник информира читателите си, че тя е „известна с това, че притежава укрепващи и регенериращи качества; но за сметка на това е рядка и се използва само в двореца на императора, или от най-висшите мандарини в императорския двор“.
Външните наблюдатели са били учудени от цената на ярца гунбу. В определител на фунгите, публикуван от Британския музей през 1923 г., в бележка под линия се казва: „Черните, стари и изгнили екземпляри струват четири пъти теглото си в сребро“.

Комунистическият преврат през 1949 г., обаче , ударил бизнеса. Богатите китайци – основните потребители, избягали в чужбина, а заради западното търговско ембарго търговията утихнала.

Възраждането на гъбата започнало през 1993 г., около Световното първенство по лека атлетика в Щутгарт, Германия. Екип от малко известни китайски атлетки взеха златните медали в бягането на 1500, 3000 и 10 000 метра. Месец по-късно, същият отбор спечели тези състезания и на националните игри на Китай в Пекин, достигайки световни рекорди във всички категории. Една от тяхподобри с изумителните 42 секунди предишното най-добро време за дисциплината 10 000 метра. Само година по-рано тя е била класирана едва 56-о място в света.

„Тайното оръжие“ за успеха на тима, заяви треньорът им , Mа Юнрен, е комбинация от интензивни тренировки нависоко на Тибетското плато, пиене на кръв от костенурка, женшен и тоник от гъсенична гъба. Феновете на ярца гунбу предпочитат да оставят историята дотук, омаловажавайки свидетелствата, появили се няколко години по-късно, че други спортисти, обучени от г-н Ма, са приемали забранени вещества, включително тестостерон (той отрича). Сега г-н Ма се занимава с друг бизнес – развъждане на тибетски мастифи.