В килията на смъртника

Дали през ония близо две години, в които е лежал в килия за смъртници в Пазарджишкия затвор, Ахмед Доган е имал друга концепция за националните интереси на България, различна от тази, която споделя днес, 26 години по-късно?

Още по темата:

Не знаем онези, нито пък тези му възгледи. Но в името на „националните интереси“ беше опраскан председателят на ДПС Лютви Местан – като техен предател – и назначен триумвират, който да управлява партията до Деветата национална конференция през февруари, която ще излъчи нов лидер.

И други от елита на ДПС са били отлъчвани – Яшар Шабан, Осман Октай, Касим Дал, а още при създаването си, също като при СДС, от ДПС бяха… отпаднати истинските дисиденти, онези, които нямат досиета в ДС и са лежали по лагери и затвори. Но никога досега не е имало такъв публичен скандал, чийто резонанс може да повлияе на отношенията с една съседна държава като Турция.

„Никой не каза на глас в какво се състои измяната на Лютви Местан. Очевидно това, което виждаме, е резултат от някаква беля“. Така Калина Влайкова, журналист от Нова телевизия, която следи от години процесите в ДПС, коментира отлъчването. В началото на 2011-а беше изгонен Касим Дал, дясната ръка на Доган, като една от версиите пак беше „близки контакти с Ердоган“.

Вътрешно

По време на тоталитарния режим Доган е осъден по чл. 233 от Наказателния кодекс – като „създател на противодържавна организация“. Днес той де факто обвинява Местан в противодържавна дейност, а медиите, свързани с депутата от ДПС Делян Пеевски, бият тъпаните за близките контакти на Местан с високопоставени турски официални лица.

Изсипват се куп известни факти: как Лютви Местан се е срещал с турски лидери – като президента Реджеп Тайип Ердоган в резиденцията му „Чанкая“, колко добре е приет от турска страна (срещи с турския посланик) и как Доган не се е срещал с турски лидери от началото на 90-те години на миналия век, когато се срещат със Сюлейман Демирел в България.

Отдавна е известно, че в управляващата вече 13 години Турция Партия на справедливостта и развитието (ПСР) не питаят сърдечни чувства към най-високопоствения в партията на българските мюсюлмани.

Това едва ли прави Местан изменник на родината, а Доган – патриот и неин страж. Освен ако националните интереси не означават силно да любиш Русия и да мразиш Турция.

Красимир Каракачанов от ВМРО, актьора Васил Михайлов, Елена Йончева, политолози и социолози като Борислав Цеков и Андрей Райчев тълкуват речта като еманация на Догановата личност – стратег, политик и българин от голяма величина. Има и достатъчно коментари в другата посока – от Радан Кънев, Осман Октай, а Огнян Минчев припомни, че:

„Произходът на ДПС е от посткомунистическите специални служби, а етническият състав на партията е от български турци, което винаги е предизвиквало необходимостта ДПС да балансира между тези два интереса

Но няма нито един коментар от средите на управляващата ГЕРБ.

В сайт, близък по интереси с гореспоменатите, се появи информация, че ДАНС вече проверява Местан за… „накърняване на национални интереси“, „теч на информация“ и за „срещи и разговори с Ердоган“. Ако информацията не е измислена, внушенията са, че Местан е турски шпионин.

Но в Анкара на срещата с Ердоган беше и зам.-председателят на ДПС Рушен Риза, един от тримата, назначени да управляват обезглавената партия до избора на нов шеф.

Настървението, с което Местан е обрисуван като „турско мекере“, само затвърждава убеждението, че каквото и да ни говорят, става въпрос за пари. Публичният образ на ДПС не е на „националноотговорна партия“, а на умел балансьор, чийто елит успешно монетаризира всяко свое действие.

КТБ, създадена с руски и арабски пари, и контролирана от тях. Банката, в която държавната енергетика, а впоследствие и други държавни предприятия държаха парите си, която гръмна и платихме над 4 милиарда…

Затова е и смехотворна опорната точка с разточителната сватба на дъщерята на Местан – Елиз, която раздразнила живеещите в беднотия избиратели на ДПС. Българските мюсюлмани отдавна са неми свидетели #КОЙ консумира големите порции – и кои се радват на дърва за огрев и подаяния за тютюна.

А и дебелите намеци, че Местан е повече на Турция, са лицемерни на фона на това колко млади кадри на ДПС са завършили университета в Коня, Турция, и колко депутати и управници от партията притежават сериозни активи в югоизточната ни съседка.

В интервю за Dnevnik.bg Димитър Бечев, директор на Института за европейски политики и гостуващ учен в харвардския Center for European Studies отбелязва, че в речта на Доган (с която на практика беше отстрелян Местан), „по-важният момент не е аналитичният, а политическият. С нещата, които говори – той иска да изглежда като отговорен държавник“.

Газ, газ, газ

Изтъкнатият в тази реч грях на Местан – за прибързаната декларация в подкрепа на Турция предвид сваления на 17 ноември руски изтребител, не изглежда кой знае колко съставомерен. Защото от събитието, случило се в парламента на 25 ноември, е изминал почти месец. (Вижте декларацията във видеото:)

А значително по-скоро – на 15 декември, на визита в България беше турският премиер Ахмет Давутоглу, който даде обещание за дългоочакваната интерконекторна газова връзка за доставка на газ от Азербайджан в България. Това е проект за близо четвърт милиард евро с обща дължина от 175 км, бавен от години – и който определено не би се харесал на Москва, на която сме почти стопроцентово задължени за газа.

Два дни по-късно, на 17 декември, в т.нар. Боянски сараи, където елитът на ДПС се е събрал да почете празниците при почетния си председател, Доган натиска спусъка с речта си.

Един скандал с турски привкус и реторика, позната от времената на Живковия режим, когато Турция беше дефинирана като враг, няма да се отрази добре на съвместните проекти. Ще се наложи премиерът Бойко Борисов и министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова все пак да артикулират някаква позиция – и за вътрешна, и за външна употреба.

Високо напрежение

Заради енергийни интереси у нас са били отстреляни – преносно и буквално много хора. Твърди се, че именно заради такива от политиката е изваден Христо Бисеров, една от силните фигури в ДПС – макар че нито едно от обвиненията му, (по които беше оправдан) да не е свързано с ВЕИ-та.

Преди месец бизнесменът и издател Иво Прокопиев съобщи пред bTV, че: „Има конкретен интерес на турски инвеститор към американските централи („Марица“ 1 и 3), и този интерес обслужва предложената от бизнес организации пътна карта на реформи в енергетиката“. Какъвто и интерес да има, той ще мине през горните етажи на ДПС.

Но ако ще се вадят аргументи кой е „протурски“ настроен, все пак премиерът Бойко Борисов, единствен от всички лидери в ЕС, беше глашатай в Брюксел на турската инициатива за зона за сигурност в Северна Сирия. Което недвусмислено означава прочистване на района от кюрдите, които са свързани и с турската ПКК. Според западни анализатори, цитирани от „Тагесшпигел“, Анкара смята кюрдите за по-сериозна заплаха от терористичната групировка „Ислямска държава“.

Но след като ЕС отряза идеята, Борисов замлъкна. А и сега над района непрекъснато кръжат руски самолети, които нанасят въздушни удари, така че няма шанс за реализацията й.

Помните ли „Оня списък“?

В началото на прехода Доган се замеси в скандала с „оня списък“, забравена днес афера, архивирана отдавна. Тогава в медиите се появи информация, че на 4 февруари 1992 г. Ахмед Доган и личният му секретар Мехмед Тефик отишли в турското посолство, където Доган предал на турския посланик шест документа, касаещи националната сигурност на България. Към тях – и пълен списък на служителите и агентите на българското разузнаване – около 1300 имена на хора, които работят под дипломатическо прикритие или с други легенди.

Списъкът е изготвен от Стоян Ганев, тогава министър на външните работи, за когото Доган е застъпник да оглави Външно. Самият Доган отрича да е предавал списъци в посолството, но потвърждава, че е получил такива от Ганев. Синята власт обявява случката за работа на ДС, завежда се дело след близо 3 месеца – срещу неизвестен извършител, който „от декември 1991 г. до февруари 1992 г. е разгласил сведения, съставляващи държавна тайна, които са му били поверени и станали известни по служба и от това могат да настъпят особено тежки последици за сигурността на държавата“.

После – резултатът е същият като при всички дела от „висок обществен интерес“ в България. Доган в бяло, случаят – погребан.

Тепърва ще видим в настоящия скандал каква роля е отредена на прокуратурата и някоя спецслужба, за да доказват нарушение на… националните интереси. Ако се осмелят, то значи им е позволено. И няма нужда от телепатия, за да се досетим от кого.

В такъв случай питаме само тия, с близките контакти с Анкара ли ги нарушават, или и тези с Москва. Или работим с клишетата – „клаха народа, както и турчин не го е клал“ и „здравствуйте, братушки“…

В килията си, известна като „Боянски сараи“, Доган може и да чете Рупърт Шелдрейк за прекогницията, морфичния резонанс и пр., (което си е микс от Дънов и Дийпак Чопра), да слуша Галена, но не той дефинира националните интереси. Нито пък онзи, който, в тодорживковски стил, ни убеждава, че майката му е снишаването – докато бурята отмине.

Обаче някои бури траят дълго. А рефлексът за навеждане остава.