Финансовият министър си вдигна акциите

Министърът на финансите Владислав Горанов и шефът на митниците Ваньо Танов

Следвайки традицията на българската власт за отчет в края на годината, и министърът на финансите Владислав Горанов направи рекапитулация, която може да се обобщи с една дума: „Справихме се“. Като най-голямо предизвикателство той определи осигуряване на средства за справяне с последствията от фалита на КТБ и се оцени като „консервативен финансов министър“.

Array

Дефицитът в бюджета в края на 2016-а ще бъде по-нисък от очакваното, съобщи Горанов. Очакванията са хазната да завърши на минус с 2.5 – 2.6% от брутния вътрешен продукт (БВП), а не да превиши 3%. Според Горанов изминалата година е годината за връщане към „предвидимостта на икономиката“.

Макар да каза, че не е за хвалба, но все пак министърът на финансите заяви, че „успяхме по убедителен начин да пласираме успешна емисия на международните пазари и за прът път България успя да пласира 20-годишни книжа“. Това показва и доверието на международните пазари към сегашното управление, смята той.

Горанов смята, че промотираната през април система за електронно възлагане на обществени поръчки ще намали разходите от 10 до 15%. „Стартирахме и част от електронните услуги на НАП. През този месец анонсирах и създаването на Фонда на фондовете. В началото на новата година предстои подписване на споразумението с Управляващите органи на Оперативните програми“, поясни Горанов.

Догодина се очакват промени в Закона за публичните финанси, в който да се регламентира механизъм за финансово подобряване на общините при кризисни ситуации. Аргумент за това е задлъжнялостта на много общини, която често надхвърля 2 до 3 пъти годишния бюджет.

„Това на практика означава фалит на общини, но ненамесата на държавата означава хората по места да страдат заради грешното управление“, обясни Горанов. Когато кметовете преценят, че имат нужда от помощ от правителството, да представят план за действие и мерки за подобряване на финансовото си състояние чрез този бъдещ механизъм.

И нито дума за пласирания дълг

По време на брифинга обаче не беше отворена и дума за осъществената на 13 ноември операция на емисия еврооблигации за 50 милиона евро с падеж 2035 г., издадена в полза на определен инвеститор и при доходност, надвишаваща тази на вторичния пазар, както първи съобщиха Bloomberg TV Bulgaria.

Емисията е от типа частно пласиране на дълг, което е стандартен инструмент, съобщава днес изданието, като се позовава на прессъобщение на Министерството на финансите по повод информацията. Транзакцията е осъществена с посредничеството на Goldman Sachs „в ролята на dealer of the day вследствие на заявен чрез банката инвеститорски интерес от глобален инвеститор от типа „asset manager“ да закупи книжа от тази емисия.“

Емитираният дълг от 50 млн. евро е издаден в полза на определен инвеститор и при доходност, надвишаваща тази на вторичния пазар. Както Bloomberg TV Bulgaria съобщи, книжата са пласирани на цена 88.514% от номинала. В същия ден цената на емисията на Франкфуртската фондова борса бе 91.47%.

МФ твърди, че международната практика не предполага разкриване на информация за конкретни инвеститори в суверенен дълг.

„Процесът на ценообразуване при пласиране на дълг на международните пазари не се определя на състезателен принцип на база „цена“, както при осъществяването на класациите при провеждане на аукционите за пласиране на ДЦК на вътрешния пазар, а включва определяне на суверенен спред към осреднения лихвен суап“. Всички параметри на трансакцията се оформят в деня на сделката и се публикуват след нейното приключване на Люксембургската фондова борса чрез Pricing Supplement, обяснява МФ в отговор на въпрос по какъв начин е формирана цената и дали е водена кореспонденция по въпроса.

След обявяването на емисията, МФ излезе с позиция, в която каза, че „при пускането на емисия 2035 г. в обращение надбавката на лихвения спред е 245 базисни точки, при първото преотваряне на 13 ноември надбавката беше 250 б.т. или само с 5 базисни точки по-висока от пускането на емисията в обращение. Доходността по преотварянето е в размер на 3,987 % (Mid swap + спред от 250 б.т.), като доходността на вторичен пазар към тази дата е била 3,80 % (МS+239,1) или премията за закупуване на книжа на първичен пазар (New Issue Premium) е била по 11 б.т. над осреднения лихвен суап.“

МФ „не разполага с конкретна информация относно сключени сделки на вторичен пазар по облигациите, емитирани от Република България на външните пазари“, се твърди в писмения отговор от декември. Що се отнася до сравнението на параметрите на емисията с тази на книжата, емитирани от Румъния в края на октомври 2015 г., то е с информативен характер и 20-годишните румънски облигации не са използвани като бенчмарк, заявява МФ в отговора си.

До 13 ноември не е заявяван интерес от други банки за придобиване на облигации по външния дълг на България, се казва в отговор на въпрос дали изобщо са отправяни други заявления за преотваряне на емисиите от тригодишната програма.