Сирийски жътвари в марихуановите поля на Ливан

Марихуанова плантация в Ливан

В един гараж в долината Бекаа в Ливан, изпълнен със зелен прах и купища канабис, стоят жена и 13-годишно момче, пресяващи клонки и пъпки от последната реколта.

Array

Те са бежанци мюсюлмани от провинция Ракка – така наречената столица на „Ислямска държава“ в Сирия, и част от голяма фамилия от около 25 души, избягали през последните няколко години, за да живеят в палатки в относителната безопасност на ливанското селище, разказва Reuters в репортаж от Ливан.

29-годишната жена, която не желае да бъде назовавана от съображения за сигурност, тръгнала преди два месеца с най-малкия си син, на 5, за да се присъедини към фамилията, включваща първи и втори братовчеди, баби и дядовци.

Увили шалове около лицата си, за да ги предпазват от растенията, жените и роднините им работят в полетата от лепкаво зелени, островърхи растения. Това е работа, която работниците мигранти от съседна Сирия са вършили години наред, прекарвайки по няколко месеца в годината в региона, преди да се приберат у дома.

Откакто дойде „Ислямска държава“ обаче, тази работа излага тях и семействата им на риск в Сирия да бъдат наранени и дори убити смърт, защото доближаванет и употребата на наркотици и алкохол се считат за грях в исляма, казват бежанците.

„Ако „Ислямска държава“ вкъщи разбере, че работим хашиш, ще ни насекат на парчета, казва друга бежанка – Aиша, на 15.

Хинд, ливанска земевладелка, разказва за трайните връзки между Ракка и Бекаа, широка и плодородна долина в централен Ливан.

„Фермерите от Ракка идват да работят полетата ни при брането на реколтата в последните осем години“, казва тя. Въпреки това, от възхода на „Ислямска държава“, казва Хинд, ливанските селяни са склонни да гледат сирийците с подозрение.

a man cleaning a #cannabis field in the bekaa #lebanon w water, after last week's sandstorm https://t.co/z43BGBjDtn pic.twitter.com/eou7eiCdZl
— Jen (@atJenny) September 15, 2015

Сирийката казва, че гледа памук върху нейните 40 декара в Ракка и добавя, че често се сблъсква с расизъм от страна на местните в Бекаа.
„Ливанските селяните понякога ни наричат „Даеш“, казва тя, използвайки обидния арабски акроним за „Ислямска държава“.

Макар да звучи като шега, тя смята, че някои ливанци се отнасят към сирийските имигранти от Ракка с повишено внимание, заради асоциациирането на родната им област с „Ислямска държава“.

Отглеждането на канабис може да бъде доходен бизнес за собствениците на земя, макар да е незаконно в Ливан.

„С всяка работа в Ливан можете да си изкарате $700 на месец, но работата с наркотици може да ви донесе по $10 000 на ден“, казва Шариф, собственик на земя и производител на канабис.

Сирийската жена печели $16 на ден за обработване на растението, което й позволява да праща някакви пари у дома на семейството си, което още е в Ракка.

Животът в Ливан й е донесъл, както и на други бежанки, известна свобода, каквато не е имала в Сирия, казва тя.

„В Ракка трябва да съм покрита от горе до долу, дори очите ми не трябва да се виждат“, казва жената, облечена в плътно фередже, дънки и дълго наметало. „Ако изляза с това, което нося сега, ще получа няколко камшика“ от поддръжниците на „Ислямска държава“, добавя.

Жънейки и обработвайки канабиса, жената постоянно мисли за семейството си в Сирия, казва тя. Целта й е да вземе съпруга си и другия си син от Сирия при себе си.

„Беше ужасно трудно да се избяга от Ракка“, казва тя, отказвайки да назове подробности как е успяла да напусне контрабанда страната.
Пътуването отнема около пет дни, голяма част от времето в ходене. „Искам мъжът ми и синът да дойдат тук, това е всичко, което искам сега“.

Всъщност, както по-рано тази година писаха други издания, като Франс прес и The Daily Beast, оттук самите бойци на „Ислямска държава“ пазаруват трева и хашиш.

Повечето от ливанския хашиш в Бекаа, отделен от Сирия от планината Каламун, се произвежда от фермери шиити, които са заклети врагове на „Ислямска държава“ и някои дори са воювали срещу групировката редом с ливанската „Хизбула“. Това обаче не пречи да им продават по някой и друг тон, както и кокаин, хапчета… Бизнесът си е бизнес.

И бойците от сирийската армия на Башар ал-Асад, и джихадистите павкат от тукашната марихуана. А ИД препродават част от доставките си, за да финансират зверствата си.

В тази част на Ливан марихуана се гледа от векове и търговията винаги е вървяла. Въпреки това в момента местните производители на хашиш срещат сериозна конкуренция от самите ислямисти в Сирия, управлявани главно от сирийския клон на „Ал Кайда“ – „Фронт ан-Нусра“, които продават и изнасят. С превземането на огромни територии в Сирия, „халифатът“ превзе и големи канабисови плантации.