Борисов не го забелязва. Така че остава

Проф. Тодор Танев

Незабележимият министър, без който реформата не може. За малко повече от година той детронира Ломоносов, обеща университет за стари хора и измисли колежи, каквито в България вече съществуват. Отрече се от своите, преди те да се отрекат от него, и настоя да не му искат оставката, защото тези въпроси стресират деца и родители. За сметка на това подготви
промени в закона за висшето образование, които може действително да реформират университетите, стига да влязат в сила. Какво успя да направи в образованието проф. Тодор Танев – отговаря в един анализ Нина Никодимова.

Още по темата:

„Попитах премиера има ли проблем с оставката ми, той не ми обърна внимание. Тълкувам това като категоричен знак за подкрепа“. Тези думи на просветния министър Тодор Танев са удар в десетката по отношение на това, което той успя да свърши в образователната система. За година време неговото присъствие в нея бе белязано много повече с фриволни реплики и с идеи, които така и не станаха факт, отколкото с някакви реални промени. Но може би просто тепърва предстои да ги видим…

Танев дойде на поста от висшето образование, но като абсолютно непознат на образователната система човек. Първата му публична изява бе свързана не с реформа, а с ексцентричен опит да научи деветокласниците от Враца да не робуват на авторитети. Коeто му докара слава в youtube и искане за оставка от страна на БСП. По време на посещение в час по химия на врачанска гимназия още в първия месец от мандата си проф. Тодор Танев избра портретите на видни химици, окачени върху стената, за обект на лекцията си „Долу иконите“.

Последователно развенча Ломоносов, Асен Златаров и Фредерик Жолио-Кюри за липсата им на принос в науката, обяснявайки, че всъщност е искал да акцентира на направеното от Мария Кюри. За жалост, не всички разбраха замисъла му, а в допълнение се оказа, че наблизо е имало и човек с камера, благодарение на която урокът по химия на политолога Танев се оказа в
социалните мрежи. Така той стана първият министър от кабинета „Борисов“, чиято оставка бе поискана.

„Могат да искат оставката ми, само ако не се справя с реформата“, контрира тогава Танев. Каква реформа обаче поде министърът оттук нататък?

За начало депутатите от ГЕРБ му издърпаха от ръцете промените в закона за училищното образование и председателката на Комисията по образование в парламента Милена Дамянова внесе свой проект в пленарна зала. Така се оказа, че най-голямата и очаквана промяна в просветата се дирижира от друг. Докато Танев все още обикаляше страната и обещаваше публични обсъждания на промените в училище, депутатите успяха да гласуват половината закон, че и отгоре.

За да не скучае без работа, Танев обяви, че възнамерява да създаде „Университет на третата възраст“ с локация Хасково, където възрастните хора да си доучват, а студенти по геронтология да се упражняват върху тях. За зла участ, качи предложението си първо във фейсбук и медиите налетяха на идеята още в нейния суров вид, обвинявайки го, че превръща в опитни мишки хората от третата възраст.

Впоследствие Танев я коригира, обяви, че става дума за верига от институции, където ще се изнасят лекции, че университетът няма да е вуз в истинския смисъл, защото няма да дава дипломи, и най-вече няма да е в Хасково, защото ще е разпръснат на много места. Така или иначе обаче остана въпросът защо при толкова ученици и студенти, които чакат реформа, министърът избра да я прави при хората в пенсионна възраст, които повече биха се зарадвали на една коледна надбавка върху пенсиите си.

Малко по-късно Тодор Танев намери въплъщение на реформаторския си плам в професионалното образование, чиито кусури се зае да коригира. Той предложи създаването на колежи, които да се намират, условно казано, между средното и висшето образование. Те ще подготвят нисши ръководни кадри за бизнеса, от каквито в момента фирмите отчаяно имали нужда. За разлика от други идеи на министъра, тази той превърна в своеобразна кауза и тя може би ще се окаже по-жизнеспособна.

Танев вече е успял да намери пет дестинации, където ще създаде колежите си, като в първата от тях – Бургас, бизнесът, кметът и министерството вече подписаха меморандум за създаването на такъв колеж. Един дребен проблем, който така и остана недогледан, е фактът, че в момента в България има десетки институции, носещи името „колеж“, които приемат и обучават хора, издавайки неясно какви сертификати. Тяхната съдба след отварянето на „Таневите“ колежи остава неясна – ще бъдат ли закрити, реформирани или просто ще продължат да живуркат за объркване на обществеността по отношение на това кой колеж е „правилният“.

Като цяло обаче тази реформа също се оказа встрани от очакванията на вече съществуващите системи на средно и висше образование, които просто плачат за реформиране. Особено след като министърът се оказа в небрано лозе, когато се наложи да се оправдава за промените в учебните планове, направени набързо и на парче. След тяхното публикуване стана ясно, че часовете по чужд език на езиковите гимназии са драстично орязани, физическото за първолаците – намалено, а историята и географията изчезват от последните две учебни години на гимназията.

Фактът, че реформата не бе публично обяснена, а просто качена на сайта на МОН, без никой да разясни контекста на промяната, поставиха министъра в небрано лозе. Наложи се, току-що излязъл от болница, увит в топъл шал, да обикаля по телевизионните студиа, за да изяснява какво точно са имали предвид чиновниците в повереното му министерство. След което промени първоначалните разчети, спазари със спортния министър Красен Кралев реабилитиране на часовете по физическо, застъпи се за музиката, защото е от музикантско семейство, и пожертва любимото си гражданско образование с мотива, че в България е все още рано то да се въвежда масово.

В крайна сметка никой не разбра какво се променя, но стана ясно едно – горко на първолаците, които следващата година ще прекрачат прага на една полуреформирана учебна система. В последните дни най-сетне бяха обнародвани и промените в учебните програми за първи и пети клас. Проблемът е, че учители и родители не са наясно какво да очакват от тях, защото им липсва контекст – програмите за всички останали класове все още са пазени в дълбока тайна.

Далеч по-добре от средното образование стоят подготвяните промени във висшето, с които най-сетне се променя философията на финансиране на университетите. Обяснение за изпипания проект тук се крие и във факта, че той се подготвя от няколко поредни министерски екипа, при което има приемственост и поправките не са претупани.

С тези промени се намалява частта от субсидията, която висшите училища получават на брой студенти, и се увеличава процентът, който им се дава за качество на обучението, пресметнато по ясни критерии. Сред тях са реализацията на студентите, научната дейност и учебния процес. Ако действително финансирането за качество влезе в достатъчно голям размер, това ще накара университетите да закрият специалности, които в момента и те се чудят защо изобщо са създали.

Дали обаче реформата ще бъде чак толкова голяма, предстои да видим, защото въпросните промени все още не са минали през второ четене в пленарна зала. Междувременно оставката на Танев поискаха и своите, което той обясни с това, че е затворил някои кранчета и е станал неудобен.

Действително в екипа му има голямо текучество, обяснимо и с това, че част от назначените хора са лобирали за проекти на тоя-оня от реформаторските среди. Министърът смени няколко
съветници, освободи и парламентарния си секретар Ралица Кирилова, с което си навлече гнева на последния си „покровител“ от Реформаторския блок – Радан Кънев.

На свой ред и лидерът на ДСБ се присъедини към античния хор, поставил въпроса за оставката на Танев, и така на практика министърът остана без подкрепата на доскорошните „свои“. Той обаче не е притеснен от това – премиерът все още не го забелязва. Така че явно остава.