Обичай ближния си: Църквата и бежанците

Отец Стратис Диму

Любовта няма религия. Както казва апостол Павел в Посланието до коринтяните: „Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека“. Кой припомня тези слова? Един висок мъж с искрящи сини очи и кислородна маска – заради затруднения с дишането казва това – отец Стратис Диму от остров Лесбос, който държи приют за бежанци – „Agkalia“ („прегръдка“ на гръцки), който основава през 2009 г. На него и на делата му е посветен репортажът в Balkan insight. Array

Хората, които слизаха това лято на гръцкия остров Лесбос имат късмет, че са се добрали, без да се удавят. Такава е и групата, която слиза от надуваема лодка на 1 юни тази година на плажа Ефталу на северната страна на острова. Пътниците вдигат ръце и викат: „Аллаху Акбар!“.

Повечето от хората са от Сирия, Афганистан и различни африкански страни. Изминаването на 10-те километра от турския бряг до гръцка земя е поредната фаза от дълго пътуване, най-важната цел от което е да стъпят на европейска земя.

На около 25 км в село Керами Калонис, 57-годишният гръцки православен свещеник на име Стратис Диму, получава обаждане по телефона, с което му известяват за новопристигналите.

И отец Стратис веднага напуска дома си – малката сграда, където се намира „Agkalia“ („прегръдка“ на гръцки) – място, което от 2009-а приютява и помага на бежанците и мигрантите. Той приготвя сандвичи и бутилки с вода за новите пришълци, които по обяд ще стигнат селото, вървейки пеша. Тъй като са влезли нелегално в Гърция, гръцкото законодателство забранява да ползват транспорт или да бъдат транспортирани.

Отец Стратис, който носи кислородна маска, за да се справи със затруднения в дишането, е раздал над 60 тона храна, дарена от местни хора и е помогнал на повече от 10 000 мигранти и бежанци.

„Съвсем наскоро три жени пристигнаха в сеото, две от тях бяха бременни. И трите бяха загубили контакт с мъжете си и децата си. Започнахме да действаме и събрахме отново семействата“, казва той. „След това един от съпрузите застана пред мчен и ме целуна“.

Сцени като тази на плажа Ефталу се случват безброй пъти по гръцките острови през последните месеци, тъй като Европа е изправена пред най-голямата бежанска криза от десетилетия насам.

Обичай ближния си

Тази година около 800 000 бежанци и мигранти са пристигнали в Гърция по море. За сравнение – през 2014 г. техният брой е бил едва 43 500. Над 3600 души са загинали или са обявени за изчезнали при опит да достигнат Европа по море, по данни на ВКБООН.

В голяма част от Европа християнските църкви и благотворителни организации са силно ангажирани в усилията за подпомагане на бежанците и мигрантите. Не и в Гърция. (Нито в България, където църквата дори поиска да не бъдат приемани бежанци. Б.р.) Православната църква не играе такава важна роля и някои свещеници дори предполагат, че мюсюлманските имигранти представляват опасност за страната.

Други обаче не са на същото мнение – като отец Стратис, който издъхна от рак на белия дроб на 2 септември 2015 г. Умря в същия ден, в който светът стана свидетел на смъртта на Айлан Кюрди – тригодишното сирийче от кюрдски произход, чиято гибел стана глобален символ на бежанската трагедия, след като снимки на тялото му, изхвърлено на турски плаж, бяха публикувани по целия свят.

Духовници като отец Стратис виждат като част от своята християнската мисия да помогнат на бягащите от зони на военни конфликти в Близкия Изток, Южна Азия и от най-бедните райони на Африка.

Монахът и бежанеца

Отец Хрисостомус Хаджиниколау, 41, е монах, който живее в манастир на полустров Атон в Северна Гърция. Монасите там са известни със своята крайна изолация от външния свят. Но отец Хрисостомус е създал странно на пръв поглед приятелство с Аминт Фадул, 29-годишен сирийски адвокат, който протестира срещу режима на президента Башар ал-Асад и бяга от Сирия през 2013 г., за да спаси живота си.

През май тази година в кафене в Солун, монахът, висок мъж в черно расо с твърд поглед, и Фадул, облечен в синя риза, поглеждайки отвреме навреме телефона си, разказват за събитията, които са ги събрали.

В началото на 2014 г. отец Хрисостомус е на посещение в Агиа Триада (Света Троица) манастир в Хейбелиада, малък остров край Истанбул, когато среща Фадул, който също е православен християнин. (Преди да се изостри конфликтът в Сирия, там живеят около 2.5 милиона християни – около 10-12% от населението. Антиохски православни – 36%, сирийски православни – 22.5%, католици – 26% (повечето са гръцки католици), около 200 000 арменци, предимно живеещи в Алепо, асирийска църква – 5%, както и малко протестанти. Б.р.)

В средата на миналата година Фадул се свързва с монаха и моли за помощ, за да се опита да се премести в Гърция законно. Визата му не е подновена и той няма как да остане в Турция.

Отец Хрисостомус влиза в контакт с гръцките власти, но решение не е намерено. И тогава Фадул прави това, което стотици хиляди други са направили тази година – паща на трафикант, в неговия случай 1250 евро, за да се добере до Европа.

Малко преди Коледа, в полунощ на 23 декември 2014 г., той се качва на надуваема лодка в близост до Кушадасъ на турския бряг, заедно с 36 други бегълци от Сирия, Ирак и Камерун и започва опасно пътуване до гръцкия остров Самос.

В един момент Фадул погледнал картата на мобилния си телефон и осъзнал, че лодката е твърде далеч, за да стигне до брега с горивото на борда. „Бях сигурен, че ще се удавя“, казва той.

В 2.45 часа сутринта той праща есемес на гръцкия свещеник, молейки го да се обади за хеликоптер на бреговата охрана. Отецът довършва историята.

„Бях в моето село във Флорина, Северна Гърция, беше Бъдни вечер, обадих се на човек в Самос, който ми каза, че няма как да се викне хеликоптер или спасителен съд. Освен това властите щяха да питат откъде знам за мигрантите, така че имаше риск да бъда обвинен в съучастие в трафик на хора. Не можех да направя нищо, но се молих непрекъснато“.

Аминт си спомня: „През нощта лодката се удари в скалите и ние паднахме във водата, беше тъмно, плувах със сетни сили и накрая стигнах брега. Това беше чудо…“

В крайна сметка намира подслон в Солун с помощта на свещеника. Там учи гръцки в университета в града и кандидатства за политическо убежище, за да остане в Гърция.

Отец Хрисостомус казва, че е щял да помогне на Фадул дори ако не беше християнин.

„Апостол Павел споменава в своето послание към галатяните: „Няма вече юдеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса“.

„Започваме да се страхуваме от тях“

Може и да се разбира от само себе си, че християнските свещеници ще следват завещаното от Исус послание: „Обичай ближния си както себе си“, и ще помагат на бежанците. Но това не винаги е така.

Митрополит Антимос

Митрополитът на Солун Антимос е един от тези, които често говорят открито срещу мигрантите в проповедите си – с аргумента, че представяват заплаха за религиозните вярвания на гърците. „Когато ни се казва, че има екстремисти сред имигрантите, тогава ние започваме да се страхуваме от тях“, казва той.

След напомнянето как Свещеното писание ни учи на любов към чужденците, Антимос казва с обезоръжаваща откровеност: „Точно така. Да ги обичаме, а не да бъдем жертви покрай тях. В притчата добрият самарянин, който превързва раните на чужденеца, го води в една гостилница и дори плаща сметката му. Но не го пуска в дома си“.

Антимос не е единственият. Реториката на митрополитът на Пирея – Серафим, е чисто ксенобофска и расистка. Според Ники Папагеоргиу, доцент по теология в Аристотеловия университет в Солун, гръцката православна църква често гледа на себе си като пазител на гръцките традиции и език.

Но винаги има изключения. Като 55-годишния отец Прокопиос Петридис, помощник-епископ на митрополията на Никеа в Атина, който до 2009 г. е викарий в църквата „Агиос Пантелеймонас“ в квартал със същото име в Атина, населен с голям брой имигранти.

Отец Прокопис Петридис

Тази зона е крепост на крайнодясната партия „Златна зора“. Но отец Прокопис отказва да подпише петицията, която му носят партийни деятели, с искане за експулсиране на чужденците от района.

Но църквата има дългосрочни проекти

Въпреки различните мнения, гръцката православна църква като институция има няколко конкретни проекта за подпомагане на бежанците и мигрантите. Тези хора са част от хилядите, които получават помощ всеки ден от кухните за бедни, организирани и поддържани от енориите в цяла Гърция.

През юни тази година, гръцката църква заедно с международна мрежа от православни християнски благотворителни организации, обнови център на остров Хиос за 500 човека.

Една дългосрочна инициатива е приютът за деца, които пристигат в Гърция без възрастен придружител в квартала на Атина – Агиос Димитриос. Откакто е открит през 2011 г., приютът е дал убежище на 168 малолетни и непълнолетни лица.

Василики Гиамали, социален работник, който управлява приюта, обясни, че сградата принадлежи към местната енория и се финансира от гръцкото правителство и епархията Атина. Повечето деца идват от Афганистан, Сирия и Пакистан, а в приюта ги учат на правата им и се опитват да ги съберат със семействата им.

Али Мохамади, афганистанец, сега преводач, е живял 2 години в приюта. Баща му, държавен служител, бил убит от талибаните. Мохамади е напуснал страната на 9 години, заедно с 10-годишния си брат.

Али Мохамади

Двамата живели близо 6 години в Иран, където работили във фабрика за мрамор, но мечтата на Мохамади била да отиде в Европа. През 2011 г. той преминава в Турция и оттам на лодка през река Еврос влиза в Гърция.

Той разказва, че макар приютът да е подчинен на църквата, никой не кара децата да изучават християнството. Свободни сме да се молим в джамиите в Атина, заявява младежът.

А сръбската църква?

Въпреки че некокостотин хиляди бежанци минаха в Унгария през Сърбия, а столицата Белград подслони мнозина от тях, които разпънаха палатки край гари и паркове, но както и в Гърция, и в Сърбия православната църква не е в центъра на усилията за оказване на подкрепа. Но както и в Гърция, винаги има и добри примери.

Отец Бранислав Йосич например, който казва как всеки ден в кухни на църквата се раздават 1800 порции храна, не само на мигрантите, но също и на безработните и бедните сърби.

Според нето сръбската православна църква не е достатъчно богата, за да направи повече за мигранти. „Ние не отказваме помощ – просто нямаме средства“, казва той.

Експерти също посочват разликите в традициите и обясняват защо православната църква е по-малко ангажирана в работата с бежанци и мигранти, отколкото, например, протестантски църкви и благотворителни организации.

„Протестантството е по-отворено заради плурализма в него – вижте Германия, Англия или скандинавските страни. Социалната работа, която развива протестантската църква, е по-организирана и е играла активна роля за появата на съвременното общество“, обяснява Ники Папагеоргиу от университета Аристотел в Солун.

Мартин Дуцман, висш служител в Евангелската църква на Германия, казва, че призванието да се служи на бедните и угнетените е особено голямо в евангелското християнство.

Германските евангелски църкви също така са мотивирани от паметта за нацистката ера, казва той. „Тя е в нашето ДНК, за да разберете как тези неща работят. Затова смятам, че сме длъжни да помогнем“. И добавя, че църкви в богатите страни като Германия имат повече средства, с които разполагат, отколкото тези на Балканите, и могат да си позволят да предложат помощ.

Грижата на църквата

Районът около град Суботица, на 160 км северно от Белград, е последната спирка в Сърбия за хората, тръгнали по Балканския път към Запада. Тя прикова вниманието на медиите, след като Унгария изгради ограда по протежението на границата наблизо, за да спре бежанците и мигрантите, преминаващи в ЕС.

Тибор Варга, протестантски пастор в Суботица в продължение на 25 години, е издигнал в своя кауза желанието да помага на мигрантите и бежанците. Той ходи в изоставена фабрика за тухли извън града, където хората се настаняват преди да се опитат да преминат границата. Варга носи бейзболна шапка и спортни дрехи.

„Идвам във фабриката два, три пъти седмично, дори ежедневно, ако е необходимо. Искам да говоря с бежанците и да изслушам техните истории. Нося им храна, дрехи, одеяла, всичко това благодарение на дарения“, каза той. Доброволци от международната организация „Лекари без граници“ също посещават мястото.

Разговорът е прекъснат от телефонно обаждане от земеделски производител, който иска да дари яйца.

„Моята инициатива не е организирана, нито пък е част от по-широк план от страна на държавните органи“, обяснява Варга, който не очаква никакво финансиране от държавата за усилията си.

На въпрос даи православните свещеници в района помагат на бежанците по същия начин, той предлага да разговаряме с тях. Но те отказват с извинението, че трябва да получат разрешение от епископа си.

След кратка пауза, Варга продължава: „Исус е казал: „Ако е гладен неприятелят ти, нахрани го – ако е жаден, дай му нещо за пиене“. Така че, дори и да гледам на тези хора като на врагове, мой дълг е да им помогна“.

Когато питам Варга дали мога да го снимам в неговата църква в центъра на града, духовникът посочва към старата фабрика и хората, които се мият с вода от кладенеца.

„Това е моята църква“, казва той.