Мафията е проникнала в държави като България, Черна гора, Мианмар и Венецуела

Феноменът мафия-държава не е нов в политическите науки. Според Мозес Найем от Карнеги, благодарение на новите технологии в последните две десетилетия, престъпните групи са излезли отвъд традиционните си пазари и са започнали активно да проникнат в политическите структури на различни страни – като България, Гвинея-Бисау, Черна гора, Мианмар (Бирма) и Венецуела. Националните интереси на тези страни се оказаха здраво преплетени с интересите на организираната престъпност. Един анализ на Мария Снеговая*, публикуван в авторитетното руско издание „Ведомости“.

На 1 декември Фондът за борба срещу корупцията (ФБК) – неправителствена организация на Алексей Навални, публикува сензационно разследване, в което твърди, че приятелите на главния прокурор на Русия Юрий Чайка и синовете му са имали бизнес отношения със съпругите на Сергей Цапка и Вячеслав Цеповяз, осъдени за кущевското дело. Array

Сергей Цапка e лидер на кървава банда (на сметките й са записани 19 убийства), действала в село Кущевская в Кубан през 1998-2010. Тези дни The New Times публикува подробности за разследването на испанската прокуратура за връзките на „руската мафия“ в Испания с най-високи политически и силови кръгове на Русия.

В разследването се твърди, че председателят на Следствения комитет на Русия (руското следствие – б.р.) Александър Бастрикин е задължен за кариерното си израстване на престъпния бос Генадий Петров. За дълбоките взаимопроникващи връзки на руската организирана престъпност и Кремъл свидетелстват и публикувани през 2010 г. материали в сайта WikiLeaks. Според тези данни някои руски престъпни босове и организирани престъпни групи са под негласната закрила на руски държавни длъжностни лица и се използват за изпълнение на задачи, с които не бива да бъдат свързвани директно руските власти.

Според специалния прокурор на Испания по отношение на корупцията и организираната престъпност – Хосе Гринда, в Русия е невъзможно да се тегли чертата между дейностите на държавата и организирани престъпни групи, там са доказани връзки между прокремълски партии, организираната престъпност и трафика на оръжие, включително и доставки на оръжие за кюрдите в опит да бъде дестабилизирана Турция през 2010 г.

Хосе Гринда също така отбелязва „огромния контрол“, който има руската мафия върху някои стратегически сектори на световната икономика, включително и на пазарите на алуминий и природен газ, което е станало възможно чрез тясното сътрудничество на престъпните банди с Кремъл. Поради тесните контакти на руските елити с мафията, някои представители на Интерпол се опасяват да предоставят на руската страна твърде секретна информация от страх, че ще изтече към престъпните групи.

Феноменът мафия-държава не е нов в политическите науки. Според Мозес Найем от Карнеги, благодарение на новите технологии в последните две десетилетия, престъпните групи са излезли отвъд традиционните си пазари и са започнали активно да проникнат в политическите структури на различни страни – като България, Гвинея-Бисау, Черна гора, Мианмар (Бирма) и Венецуела. Националните интереси на тези страни се оказаха здраво преплетени с интересите на организираната престъпност.

Балинт Мадяр, унгарски политолог, е написал книга за основните характеристики на управляващия елит на държавата-мафия – нов вид авторитарни режими, особено характерни за посткомунистическите страни. Като вдъхновение за книгата му е послужила политическата система на съвременна Унгария, създала се след първото идване на власт на партията „Фидес“, начело с премиера Виктор Орбан през 1998 г.

Мадяр отбелязва в книгата, че отличителната черта на мафиотските държави е семейният характер на предприятията, които са гръбнакът на икономиката. Непотизмът (семействеността) е любим и често използван метод в дейността на мафията и нейната организация, тъй като кръвните връзки осигуряват по-голяма лоялност и доверие в системата. Създателите на тези предприятия обикновено са членове на „фамилията“ и представители на политическия елит, приети в „семейството“ чрез съществуващата система на отношения.

Като пример унгарският политолог дава мегафирми, свързани с „Фидес“ – Vegyépszer, по време на първото правителство на „Фидес“, и Közgép след 2010 г., които работят в сферата на строителството и просперират благодарение на благоприятните и изобилни обществени поръчки и публични инвестиции.

Членовете на организацията са свързани от родствени и партньорски връзки и постепенно се обхващат все повече и повече „семейства“ (Мадяр сравнява този процес с октопод, който разгъва пипалата си), управлявани от един единствен ръководител на върха на йерархичната пирамида. Постепенно в мафиотската държава (на престъпния елит) под контрола на шефа на „семейството“ се оказва цялата страна. Непотизмът също така осигурява по-голяма стабилност на системата. Системата е затворена, не можете да се измъкнете от нея доброволно, може само да бъдете прогонени (и обикновено с печални последици).

Мафиотската държава се характеризира с паралелната концентрация на политическата власт и основните икономически активи в ръцете на един и същ индивид. Мадяр пише: „В мафиотската държава частните интереси подменят обществените не отведнъж, а постоянно и систематично. На практика не съществува сфера на дейност на държавата, която да не е подчинена на съображенията за укрепване на властта и личното обогатяване. Мафиотската държава – това е разновидност на паразитната държава“.

За да се подобри благосъстоянието на определена политическа и финансова група, системата активно се бори с независимото акумулиране на финансови ресурси, национализирайки ги (но в полза на частни лица, а не на страната като цяло). Пример от най-новата история на Унгария – национализацията на частните пенсионни фондове от страна на Виктор Орбан в действителност означава изземване на спестяванията на населението. Най-големите публични корпорации често (официално или неофициално), са притежавани от роднини на членове на политическия елит или са свързани с него.

Според Балинт Maдяр, в мафиотската държава ролята на политическите институции е обезценена, техните функции се заменят с решения, взети по волята на държавния лидер, който се явява и възприема като действителен собственик на страната. Правото на закона се подменя със „закона на управника“, когато всички държавни институции се държат от „комисари“ на управляващото „семейство“ (кръг). „Законът на управляващия“ може да се основава на типичните за мафията „кодекс на честта“: споделена отговорност, безпрекословно подчинение на главата на организацията и омерта – неразгласяване на вътрешна информация – мръсното бельо в никакъв случай да не се изнася на показ. Последният критерий съответства на принципа на забраната за разгласяване – замитане на боклука под килима – когато обществеността не знае нищо за реалния баланс на силите и проблемите в елита. Основните решения се вземат в пълна секретност и затъмнение, без какъвто и да е обществен дебат.

В статията си от 2012 г., озаглавена „Мафиотските държави: организираната престъпност се стреми към властта“, Мойзес Найем откроя още една особеност на такива системи. Според него, заради преплитането на интересите на чиновниците с интересите на организираната престъпност, мафиотските държави активно участват в незаконна търговия на външните пазари и затова са особено склонни да използват сила в ситуация, когато достъпът им до пазарите за незаконна търговия е застрашен. Найем илюстрира своята теза, като се позовава на ситуацията в Абхазия и Южна Осетия.

Високопоставени руски официални лица, участващи в бизнес с престъпни кръгове от тези региони, са имали интерес от война с Грузия през 2008 г. В този смисъл, елитите на държавата-мафия са много по-склонни към риск, вдигане на данъци и военна ескалация, отколкото нормалните държави. Друга сериозна опасност е, че в мафиотските държави престъпни кръгове могат да получат достъп до ядрени оръжия, с потенциално непредвидими последици. Например, Северна Корея разполага със средствата и мотивацията за износ на ядрени материали, но не винаги е в състояние да контролира разпространението им чрез престъпни мрежи, които биха могли да дестабилизират и без това взривоопасната ситуация.

Както виждаме, концепцията за мафиотската държава ни позволява да разберем много от характеристиките на поведението на тези елити. Уви, както по-горе примери, мафиотските държави заплашват не само собствените си народи, но и света като цяло.

*Авторът е политолог, докторант в Колумбийския университет (Ню Йорк)