България, столицата на смъртта в ЕС

©БГНЕС

©БГНЕС

В деня, в който парламентът прие Националната здравна стратегия, без която България няма как да усвоява европейски средства, Франс прес определи страната ни като „столицата на смъртта в ЕС“. Array

Българската здравна система създава сериозно главоболие за всички в страната – въпреки масивните инвестиции в здравеопазването и най-много болници на глава от населението в ЕС, страната е с най-висок процент смъртност сред държавите в блока, пише в анализ Франс прес.

С 15 смъртни случая на 1000 души България е начело в класацията по смъртност в ЕС от близо десетилетие, показват данни от националната статистика. Надеждите са, че новите и амбициозни реформи за по-добро разпределение на обществените фондове и борбата срещу корупцията ще подобрят положението.

„Тази система болезнено се нуждае от основен ремонт. Разходите за здравеопазване продължават да растат, а продължителността на живота да пада. Болничният престой и смъртността пък се увеличават“, каза здравният министър Петър Москов, цитиран от Франс прес.

Средната продължителност на живота също е сред най-ниската в ЕС – 74 г. Има и още една лоша новина – два пъти по-вероятно е българските деца под петгодишна възраст да умрат в сравнение с техните европейски връстници – „кошмарно число“, казва Москов.

Ситуацията е особено алармираща сред ромското малцинство, при което средно 20 от 1000 малки деца умират през 2014 г. С реформите на Москов се преследва целта от намаляване на смъртността с 20% до 2020 г.

В същото време са се появили много нови болници , които източват публични средства и храна, което здравният министър Москов определи като тенденция на „свръххоспитализация“, с 40% повече хоспитализирани в България, отколкото в други страни от ЕС.

Общият брой на болниците в България е близо 350, което поставя страната ни на пето място в света по брой болници на глава от населението. На 1 млн. души в България се падат 49 лечебни заведения, спрямо средно 30 в ЕС.

Въпреки че пред Франс прес здравният министър развива плановете си за реформи, Министерството на здравеопазването издаде преди дни разрешение за дейност на два нови онкологични центъра в София. Единият е на “Сити клиник“, а другият на болница “Сердика“ съвместно с онкологични клиники “доц. Д-р Валентина Цекова“.

Mediapool.bg разкри, че с приетия наскоро закон за бюджета на НЗОК за 2016 година беше въведен мораториум догодина касата да не работи с нови болници, получили лиценз след 31 декември тази година. Двата центъра обаче получават разрешителното си преди тази дата и това им дава шанс да работят с касата.

Ширещата се корупция също надува вече и без това високите разходи за здравеопазване, коментира Франс прес.

Планът на Москов ще намали броя на болниците, които получават публични средства и изискват дигитални пръстови отпечатъци за всички пациенти, за да се избегне фалшифициране на броя на болните.

Приоритет при финансирането ще бъдат пациенти, страдащи животозастрашаващи състояния, за чието лечение средствата ще бъдат напълно възстановявани, а тези с по-лека заболявания могат да изберат да чакат или да плащат за лечението си.

За да бъде реализиран догодина планът, ще бъде поставен нов акцент върху превенцията, която почти не съществува сега, включително възможност за данък върху храни с високо съдържание на захар и сол.

Парламентът си гласува стратегии

Парламентът прие Националната здравна стратегия 2020. „За“ гласуваха 103 депутати, 27 бяха „против“, а 15 се въздържаха. Вотът днес премина почти без дебати.

Документът определя приоритетите и стратегическите цели за развитието на здравеопазването за период от 6 години – до 2020 г. Сред тях са подобряване на здравето на българите до средните нива на Европейския съюз, осигуряване на по-добър достъп и качествено обслужване, развитие на електронното здравеопазване, осигуряване на кадри в медицината и развитие на науката и иновациите в сектора.

Предвидено е оптимизиране на болничната и извънболничната помощ, като целта да се увеличи дела на извънболничната и да се намали този за болнична помощ и лекарствени средства – до 12-13% от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Сред целите на стратегията са намаляване на детската смъртност от 1 до 9-годишните, както и при подрастващите от 10 до 19 години.

Чрез стратегията се дава ход на демонополизация на НЗОК, въвеждане на пакети от услуги, предлагани от допълнителни здравни фондове, и ревизия на гарантирания от задължителното осигуряване минимален пакет здравни услуги.

Сред мерките са подобряване на Спешната помощ, промяна в системата за цените на медицинските дейности и лекарствата и въвеждането на национална здравна карта. С картата ще се ограничат болничните легла, а НЗОК ще може да сключва по свой избор договори с лечебни заведения. Документът залага увеличение на бюджета за здравеопазване с 0.2-0.3% годишно до 2020 г.

Депутатът Хасан Адемов (ДПС) заяви, че т.нар. здравна реформа преследва не здравни, а фискални цели.

Колегата му от ГЕРБ Семир Абу Мелих призова стратегията да бъде подкрепена, защото България има нужда от евросредства. „Всички трябва да знаем, че стратегията трябва да се гласува, защото имаме нужда от еврофинансиране. Грехота е за едно заяждане с министър да изтървем тези средства”, посочи той.

Преди да бъде гласувана стратегията депутатът от БСП Таско Ерменков заяви, че тази стратегия е важна, за да се продължат строително-ремонтните дейности по болниците. Освен това по думите му „стратегията е правена в лабораторни условия, под ръководството на министъра, в това число със снимката му на първа страница“.

„В редактирания вариант я няма снимката“, отвърна председателят на парламента Цецка Цачева.