Как "бла-бла-бла" влезе в речта ни

Как „бла-бла-бла“ влезе в речта ни

На пресконференция на местен вестник в Орегон избухна свада, след като политик се ядоса, че репортер записва „бла бла бла“ в тефтера си. Кейт Дейли от BBC се пита как тези думи се превърнаха в част от речника ни.

Просто една от многото думи в много езици, използвани, за да обозначат безсмислено или безполезно бърборене, казва Дебора Танен, професор по лингвистика в университета Джорджтаун.
Има толкова много изрази, които имат същата функция и често вървят по три – „Yada yada yada“ е още един пример.

В Древна Гърция терминът е бил „вар вар вар“. Взет от същия корен като „варварин“, изразът означава, че това, което се говори, е безсмислено и глупаво, смята Геоф Нунберг, лингвист в Калифорнийския университет в Бъркли.

Според Оксфордския речник първата документирана употреба на „бла“ е на американския журналист Хауърд Винсънт О’Брайън в неговите мемоари от 1918 г. „Вино, жени и война“. В тях той пише: „[He] pulled old blah about ‘service’…“. Три години по-късно американското списание Collier’s: The National Weekly използва двойно бла: „Then a special announcer begin a long debate with himself which was mostly blah blah“.

Според Нунберг изразът вероятно е използван и преди това и е възможно да е произлязъл от „blab blab blab“ – фраза, която се появява в някои книги от 19 век.
Blab може да означава „да разкрия тайна“, или може да означава „издавам звуци, говоря безсмислено“, казва той.

Употребата на „бла бла бла“ процъфтява в следвоенната ера, смятат от Google’s NGram program, която измерва честотата на употреба на даден израз в колекцията си от дигитални книги.

Между 1960 и 2000 употребата се увеличава 50 пъти, казва Нунберг.

Това може да се дължи отчасти на огромното количество безсмислици, изговорени за тези 40 години 🙂

В речника с тези изрази българите сме допринесли с нашите „тинтири-минтири“, „дрън-дрън-дрън“, както и турската заемка „бош-лаф“.