Президентът на Гърция посъветва да не се фалшифицира историята

Среща на президентите на Гърция и България – Павлопулос и Росен Плевнелиев

Президентът на Гърция Прокопис Павлопулос заяви, че балканските държави не трябва да пишат историята, както намерят за добре, визирайки Македония. Павлопулос, който е на двудневно официално посещение в България, се срещна с президента, премиера и патриарха. Array

„България е отговорила на всички критерии, за да стане член на Шенген, така трябва да направят и всички останали страни – БЮР Македония, Сърбия, Турция. Всички желаем европейската им перспектива, но трябва да уважават европейските ценности и международното право, посочи той. Според него, страните трябва да покажат, че уважават понятието за добросъседство, след като искат да станат партньори в по-голямото европейско семейство. Не може цивилизовани държави, да живеят заедно, но единият от тях да пише историята както намира за добре, т.е. при условия, които представляват фалшификация на историята, посочи Павлопулос.

„Не можем да приемем да се пише история, защото това помага на някои вътрешни политики или се обслужват някакви интереси, които никога не можем да приемем ние, нито ЕС ще приеме. Не се старая да защитя тук гръцките тези, но искам да се изчисти пейзажа по отношение на това как ние разбираме нашето бъдеще с останалите страни в европейското семейство“.

Темата за отношенията на Балканите беше повдигната от гръцкия гост от самото начало на визитата му. Не може да вървиш напред, без да уважаваш историята и нейното наследство, заяви той, намеквайки за спора с Македония за нейното име.

Според Павлопулос България заслужава да бъде и в еврозоната и Гърция ще ни подкрепи в това начинание. Гърция е във финансов колапс от години, въпреки излетите десетки милиарди евро. Заради проблемите на Атина на няколко пъти дори наблюдатели предричаха разпад на европейския валутен съюз, а по-късно – и излизането на Гърция от него.

Президентът на Гърция отбеляза, че над 11 000 гръцки фирми работят в България, а бизнес средата тук е по-добра и по-привлекателна, отколкото в Гърция. По думите на президента Плевнелиев пък на гръцкия бизнес се дължат 40 000 работни места в България. Пример за добрите връзки между двете страни е и подписаното окончателно споразумение за интерконекторната газова връзка между България и Гърция. Така двете страни могат да станат газови хъбове в региона.

Президентът на Гърция Павлопулос с премиера Борисов

Следващата година в София ще се проведе третата комисия на върха за икономическо и търговско сътрудничество, което е възможност да развием още повече икономическите и търговските отношения между двете страни.

България и Гърция заедно ще участват в реализирането на газовия коридор Север-Юг и създаването на енергийна борса в Югоизточна Европа, заяви вчера президентът Росен Плевнелиев на съвместна пресконференция с Павлопулос.

Плевнелиев добави, че приоритет е изграждането на модерна регионална енергийна инфраструктура. На свой ред гръцкият президент Прокопис Павлопулос изтъкна, че двете съседни страни може да се превърнат в регионален енергиен възел не само заради газа.

Бежанският натиск също беше тема на срещите на Павлопулос, който заяви, че Гърция не можеше да остави мигрантите да се давят в морето. Той също обвини Турция, че не е предприела мерки да регулира мигрантския поток, който съответно заля неговата страна.

След срещата си с премиера Бойко Борисов, беше отчетено като успешно сътрудничеството между службите за сигурност на двустранна основа и в регионален план, както и ефекта от прилагането на подписаното през май т.г. споразумение за полицейско и митническо сътрудничество между България, Гърция и Турция.

Прокопис Павлопулос, който е професор по конституционно право в Атинския университет, представлява дясноценстристката партия Нова демокрация. Той е бил депутат от 1996 до 2014 г., бил е външен и вътрешен министър.

По конституция президентът на Гърция няма особено големи правомощия. Гръцкият президент може да освободи правителството в случай на подаване на оставка или загуба на доверие в парламента, да връчи проучвателен мандат. Може да свиква парламента веднъж годишно на обикновено заседание и на извънредно винаги, когато сметне това за необходимо. Обявява началото и края на мандата на парламента лично или чрез премиера. Може да свика референдум по въпроси от изключително национално значение, след резолюция, приета в парламент с абсолютно мнозинство, предложена от правителството.