А сега накъде

Кристиян Таков

Властта няма оправдание да не продължи със започнатата от Христо Иванов съдебна реформа, тъй като по-голямата част от нея може да бъде извършена с обикновено мнозинство в рамките на 43-ото Народно събрание, пише във Facebook преподавателят по търговско и гражданско право в Софийския университет доц. Кристиан Таков. Ето и неговите предложения за това, което трябва да направят управляващите, ако са готови на реални промени. Array

Ежедневните протести оттук насетне са безсмислени. Защото след първото претръпване сегашните властници ще развият синдрома „Орешарски“ – настъпване на доживотно безсрамие.

Тъй като обаче изборите няма да са утре, не можем да губим време в жалби, клетви и резигнация. Съдебната реформа нито е умряла, нито следва да се смята за отложена за след нови избори.

Затова смятам, че трябва да се работи за следното (списъкът е отворен):

1. Настояване за нестаналите конституционни промени са безпредметни – този парламент е негоден за тях. Те могат само да се припомнят редовно, за да не забравя мнозинството позора си;

2. Безкомпромисно и постоянно искане, следващата част от реформата да се приеме от Парламента – тая, подготвена в измененията на Закона за съдебната власт. Тя е не по-малко важна от конституционните промени. При това – да се иска внасяне и гласуване на онези текстове на ЗСВ, което са подготвени от екипа на Христо Иванов, а не на поредните фалшификати;

3. Интегриране на прокурорите в исканията за реформа. В момента Сотир Цацаров опитва да ги противопостави на съда, като ги капсулира като „застрашена общност“;

4. Максимално отваряне на съсловните съдийски организации (Съюзът на съдиите в България, Висшият адвокатски съвет, Асоциацията на прокурорите) към всички юристи, не само към активните им членове с искания и идеи за реформа;

5. Приемане на подготвените вече изменения на юридическото образование от Министерския съвет;

6. Преодоляване на фактическия монопол на прокуратурата върху обвинението чрез промени в Наказателния кодекс, Наказателно-процесуалния кодекс, Закона за съдебната власт и свързани с тях други актове;

7. Грижливо опазване от цялата реформаторски настроена общност на Лозан Панов, Христо Иванов и на всеки колега, застанал зад реформата от неизбежни медийни, прокурорски атаки и вероятни безчинства на изпълнителната власт;

8. Привличане на широк кръг неправителствени организации, неформални общности и отделни личности извън юридическите среди за обясняване и популяризиране на трудно разбираемата от неюристи реформа;

9. Част сме от ЕС и можем не само като (засега блокирали) държавни институции, а и като общество да искаме от ЕС подкрепа за възцаряването на европейската ценност върховенство на правото;

10. Да се държи под постоянно внимание Конституционния съд, защото оттам могат да се предприемат неочаквани атаки срещу реформата.

Всичко това гражданското общество може да постигне чрез най-разнообразни форми на натиск, контрол и санкциониране на тези, които не го зачитат.

Властниците нямат никакво формално оправдание, че бездействат, защото нямали достатъчно мнозинство – всичко, което искаме от тях, може да се постигне с обикновено мнозинство в Парламента и с актове на правителството.