Престой в ковчег, за да се радваш на живота

Южна Корея е в първите места на класациите по най-голям брой самоубийства. За да накара хората да ценят живота, някои компании правят фалшиви погребения за служителите – с ковчег, сълзи и всички необходими ритуали, съпътстващи последния ни път. За странната практика разказва британската обществена медия BBC. Array

Представете си голяма стая в безлична модерна офис сграда в южнокорейската столица Сеул, където служители от компания наблюдават нещо като театрална постановка на собствените им погребения. Облечени в бели дрехи, те седят на бюра и пишат предсмъртни писма до най-близките си хора. Други подсмърчат и едва сподавят риданията си.

Кулминацията настъпва, когато лягат в дървените ковчези, наредени в стаята. Прегръщат своя снимка, драпирана с черна лента. Капаците на ковчезите се затварят с трясък от мъж, облечен в черно – Ангелът на смъртта. Оставени в тъмнината на тясната дървена обител, хората размишляват върху смисъла на живота.

Този зловещ ритуал е упражнение как да се научим да ценим живота, който ни се дава един път. Преди да влязат в ковчега, на хората се прожектират клипове на хора в беда – страдащи от рак в терминален стадий, които се опитват да извлекат максисума от последните си дни на тази земя, хора, родени без крайници, които са се научили да плуват и други такива случки.

Целта на всичко това е да помогне на хората да се примирят със собствените си проблеми, които трябва да се приемат като неизменна част от живота, казва Чонг Йонг-Мун, който ръководи Healing Сentre Hyowon, фирмата, наета да организира фалшивите погребения.

Участниците в днешната сесия са изпратени от дирекция „Човешки ресурси“ на фирмата си. „Нашата компания винаги насърчава служителите да променят старите си начини на мислене, но беше трудно да се постигне някаква реална разлика“, казва президентът Парк Чун-унг. „Смятам, че престоят вътре в ковчега ще бъде шокиращ опит, за да изчисти човек напълно съзнанието си за едно ново начало“.

Трудно е да се разбере какво в действителност мислят служителите – Южна Корея е много патриархално общество, но е малко вероятно те да критикува политиката на компанията, която изглежда оказва въздействие.

„След опита си в ковчега осъзнах, че трябва да се опитам да променя начина си на живот“, казва Чо Йонг-тае. „Разбрах, че съм направил много грешки. Надявам се да дам повече в работата си и да прекарвам повече време със семейството си“.

Като президент на компанията, Парк вярва, че отговорността на работодателя се простира извън офиса. Например, той изпраща цветя на родителите на работниците си. Неговите служители са подложени и на друг ритуал сутрин преди работа – те правят заедно упражнения, които завършват със шумни съвместни изблици на принудителен смях. Странно е да се види.

„Първоначално се чувствах наистина неудобно. Но след като започнете да се смеете, виждате лицата на колегите си около теб и наистина започвате да се смеете заедно“, разказва една от служителките. „Мисля, че наистина има положително влияние. Има толкова малко неща, над които човек да се смее в един офис. Мисля, че този вид смях помага.“

Наистина е нужен малко смях в офисите на Южна Корея. Страната има най-висок процент на самоубийства в индустриалния свят. Много от хората страдат от манията да стигнат до офиса преди шефа – и да си тръгнат след него. Корейската психиатрична асоциация установи, че една четвърт от запитаните страдат от високи нива на стрес и посочват проблеми в работата като първопричина.

Миналата година градската управа на Сеул се опита да промени работната култура чрез въвеждане на сиеста, което позволява на служителите да подремнат за един час през деня – въпреки че е трябвало да отидат на работа час по-рано или да си тръгнат час по-късно, за да компенсират тази почивка. Като цяло идеята обаче не е намерила почва на други места.

Кореспондентът на BBC разказва за една от най-странните прояви на конкурентната природа на Южна Корея. Повече от 630 000 ученици в края на пубертета си се явиха на изпити, които ще определят дали отиват в топ университет, в по-малко престижен или… никакъв. Пристигайки за изпита, чието начало е в 8 часа, те бяха посрещнати от ликуващи съученици и невероятна суетня и прегръдки.

За целта някои възрастни са отишли на работа един час по-късно от обичайното. Всеки студент, който се забави за началото на изпита, може да се обади на телефонна линия за помощ и полицейски мотоциклет ще дойде, за да го закара. Полетите бяха спрени за 35 минути в следобедните часове – по време на звуковия раздел на изпита по английски език.

В Сеул родители на кандидатите се изкачиха до будистки храм в планината, за да се молят за успех. Всеки ден в продължение на 12 седмици, майки и баби коленичат и се покланят многократно в ритуална молитва. Над тях висят фенери с имената на обектите на тези молитви – учениците, които се явяват на изпита.

При такъв натиск, за да получите оценките, които водят до добри работни места, високите нива на стрес в Южна Корея не са изненада. Не са странни и престорените погребения и принудителният смях. Дали обаче разбират кои са добрите неща в живота?