#Кой всъщност иска нови избори

Снимка: БГНЕС

Може да звучи изненадващо, но през последните няколко дни най-популярната дума сред българските политици е не „реформа“, а „избори“. Нещо, за което на българите им е писнало да слушат дори повече, отколкото за законодателните промени, които уж ще направят живота ни по-европейски. Array

Няколко дни след като правосъдният министър Христо Иванов подаде оставка, заради бламираните му предложения за разпределение на прокурорската колегия във Висшия съдебен съвет, сякаш в един хор лидерите на различни политически сили започнаха да мерят мускули и да говорят за предсрочен вот.

Истината обаче е близка до думите на Радан Кънев, който обясни, че когато ГЕРБ се заиграват с други партии, в парламента се изтъква, че Реформаторите имат едва 23 депутати, но щом половината от тях излязат в опозиция, се казва, че държавата е разклатена.

„Щом сме толкова силни, дайте ги тези избори, ще ги спечелим“, каза лидерът на ДСБ шеговито, въпреки че вероятно точно той има най-малка полза от предсрочен вот, поне в обозримото бъдеще.

Хипотезата, че правителството подава оставка днес, означава, че президентът Росен Плевнелиев ще трябва да състави трето служебно правителство, а досегашният му опит в това не вещае кой знае колко позитиви.

Другото следствие е, че изборите ще дойдат преди парламентът да има възможност да вземе решение за въвеждането на електронно гласуване и изпълнителната власт да започне въвеждането му.

Бърз преглед на актуалното състояние на партиите в парламента показва, че малко от тях всъщност биха спечелили от предсрочни избори.

Това със сигурност няма да са „Атака“ и АБВ, чието влизане в следващ парламент е под въпрос, нито БДЦ, чието излизане е безспорно.

Местните избори доказаха, че БСП винаги е способна да стане по-слаба, а след разривът с Георги Кадиев, столетницата изгуби и едно от малкото си лица, които могат да привлекат избиратели извън твърдия партиен електорат.

При продължаващата неяснота около бъдещето на Реформаторския блок е очевидно, че коалицията, а и отделните ѝ компоненти не са в най-добра форма за челен сблъсък с ГЕРБ.

Понесени на вълната на общественото недоволство от подменените предложения на Иванов, ДСБ изглеждат по-силни от когато и да било през последните години. Поглед над ситуацията в национален мащаб обаче показва, че извън формата на РБ тяхното преминаване на границата от 4% изглежда несигурно. Останалите партии в Блока също изглеждат в кондиция, която по-скоро би ги накарала да се вкопчат в Борисов, отколкото да си пробват късмета на избори.

Адекватен ход за тъмно сините изглежда да прекарат известно време в ролята на опозиция и да опитат да се утвърдят в публичното пространство като алтернатива на ГЕРБ и Бойко Борисов, а ако трябва дори на партньорите си в Реформаторския блок.

Радан Кънев вече открито заяви, че политическата тежест на партиите ще бъде премерена на предстоящите догодина президентски избори, а премиерът дори заподозря, че той вече е започнал кампанията си като държавен глава.

Ако тактиката за формиране на дясна алтернатива започне да работи, надали ще е изненада ако Борисов, а и Местан лесно се откажат от това парламентарно мнозинство, за сметка на друго – значително по-стабилно.

Използвайки изразът на неговата дясна ръка Цветан Цветанов, можем да направим „обосновано предположение“, че ако почувства властта си застрашена, Борисов няма да се поколебае да пренесе борбата там, където се чувства най-сигурен и където се е доказал – на избори. А със сигурност от тях не се плашат и в ДПС.

Уви, независимо какво се случва на жълтите павета, когато се стигне до гласуване, право на участие имат не само хората, които протестират по тях с транспаранти в ръце. Така че когато заговорим за избори, е добре да се запитаме #Кой има интерес от тях.