Ключът към интеграцията на бежанците са училищата

Снимка: ЕРА/БГНЕС

В Европа 2015 г. ще бъде запомнена като годината на „бежанската криза“. Стотици хиляди хора от Близкия изток и Северна Африка пресякоха водите на Средиземно море и границите на Европа, за да избягат от война и преследване в Сирия в търсене на защита от Европейския съюз.

Транзитните държави и крайните дестинации за бежанците се затрудняват с регистрирането и осигуряването на подслон на новопристигналите. В същото време ЕС дебатира как се се справи с източниците на кризата и засили помощта си към Турция, Йордания и Ливан, които приемат лъвския пай от сирийските бежанци.

Досега обаче никой освен Германия не си задава въпроса за интеграцията на бежанците и действия отвъд предоставянето на хуманитарна помощ, убежище и храна, пише Кристиан Бодевиг, лидер на отдела за развитие на Централна Европа и Балтийския регион към Световната банка. Array

Успешните усилия за интеграция ще имат нужда от профилиране на бежанците и максимална информация за техните пол, възраст, образование, умения и трудов опит.

Макар систематизираните данни да са оскъдни, информацията на ООН показва, че повече от половината сирийски бежанци са под 18 години. Толкова голям дял на деца и младежи представлява сериозна възможност. Ако държавите домакини осигурят бърз достъп до качествено образование и обучение, те могат да екипират това младо, но поставено в неравностойно положение поколение с инструментите за успех.

Образованието е и ключовият метод за предаване на ценностите на държавата приемник и предоставяне на гражданско образование. Всичко това е очевидно. Образованието и обучението ще стоят в основата на усилията за интеграция.

Тук обаче идва един сериозен проблем. Образователните системи в Европа често не се справят с обучението на ученици в неравностойно положение. Данните на Програмата за международна оценка на учениците (PISA) показват как отделните системи успяват да впишат тези деца.

Последното проучване на PISA за 2012 г. показва разликата в показателите по четене и математика между учениците от най-бедните и най-богатите семейства в Европа. При 15-годишните тя се равнява на обучение между две и три години. В Белгия, Унгария, Франция, България и Унгария разликата е три години или повече, докато в Естония и Финландия – по-малко от 2 години.

Една от причините за тази пропаст е фактът, че училищата в държавите с голяма разлика в представянето често са разделени спрямо социалното положение на децата. Бедните ученици обикновено учат заедно с връстници със същия икономически произход, докато привилегированите също формират капсулирани общности.

Понякога сегрегацията идва и под формата на различния тип училище. В България, Словакия и Унгария, учениците в неравностойно положение учат основно в професионални училища, които дават по-ниско качество на обучението и резултатите по математика и литература.

Децата на имигранти в повечето европейски държави се оказват в училища с други ученици от социалната си среда и избират професионални гимназии много често от децата на местни граждани.

Образование за бежанци

Но как да създадем адекватно образование за децата бежанци в ЕС? Първоначално децата и младежите имат нужда от целева подкрепа, като интензивни езикови курсове и програми за приобщаване, които да им позволят да се включат в масовите училища.

Някои от учениците вероятно пристигат с психически травми от войната, което означава, че училищата ще трябва да предлагат и психологическа подкрепа. Но отвъд това, бежанците ще имат нужда от мерки, които правят образователните системи по-всеобхватни.

Това включва гарантиране, че учениците не се разделени в различни училища на базата на социално-икономическия си произход, насърчаване на ранното детско развитие и образователни програми, превръщането на родителите в част от образователния процес, предлагане на приобщаващи програми и обучение на учителите, така че те да могат да помагат на децата с множество проблеми.

Важно е децата бежанци да се чувстват добре дошли в училищата. Днес това не се случва в цяла Европа. Докато в Испания, Финландия или Холандия повече от 80% от имигрантите от първо поколение се чувстват добре в учебните заведения, това се случва с по-малко от половината от тези във Франция и едва 60% в Белгия.

Сирийската бежанска криза надали ще бъде еднократно явление. Предвид напрежението в Европа и периферията ѝ, бежанските потоци към ЕС могат да се превърнат в нещо нормално. И за да се превърне това във възможност за застаряваща Европа, ние трябва да променим методите си за интеграция и да направим училищата си по-отворени.