Инвеститорите теглят парите си от Турция с рекордни темпове

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Чуждестранните инвеститори продължават да изтеглят парите си от Турция, след като вече изоставиха рекордно количество акции и облигации от началото на годината, пише Bloomberg.

Още по темата:

Инвеститорите от чужбина са изтеглили активи за $7.6 млрд. през 2015 г., като само през ноември отливът на капитали е за около $1.4 млрд. Всичко това идва в момент, когато управляващата от 2002 г. Партия на справедливостта и развитието на Реджеп Тайип Ердоган успя да си върне парламентарното мнозинство, с което затвърди позицията на фондовите пазари в страната. Проблемите обаче се върнаха, след като войната в съседна Сирия и дипломатическата криза с Русия след свалянето на неин бомбардировач започнаха все по-сериозно да застрашават икономиката на Турция, чийто обем е за $720 млрд.

Допълнителните продажби на активи вероятно ще доведат до нов срив на турската лира, която отбелязва най-големия си годишен спад от 2008 г. насам. Освен това Турция ще регистрира най-големия дефицит като процент от БВП от страните в Г-20.

Това поставя въпроса дали новосформираното правителство ще успее да натисне централната банка на страната да намали лихвените проценти.

„Пазарите наистина приеха добре резултатите от последните избори, но мисля, че те могат да се окажат твърде оптимистични“, казва експертът по развиващи се икономики към Capital Economics Ltd. Уилям Джаксън.

По думите му високите нива на външен дълг поставят руската икономика под риск от отлив на инвестиции, след като САЩ започнат да увеличават лихвените си проценти. Това ще нанесе удар по турската национална валута, акциите и облигациите.

Доходността на 10-годишните облигации нарасна с три базисни пункта до 10.31%, с което увеличението през изминалия месец достигна 46 базисни пункта – най-голямо сред 24-те развиващи се икономики в света. В същото време лирата заздрави позицията си спрямо долара и вече се търгува при курс 2.8891 за долар.

Водещият стратег на SEB за развиващите се пазари Пер Хамарлунд прогнозира, че до края на годината лирата ще се търгува при курс 3 към 1 за долар. Capital Economics очакват до края на 2016-а курсът ѝ да достигна дори 3.25 към едно.

Ключов въпрос за инвеститорите е как независимата централна банка ще успее да провежда финансовата си политика, предвид факта, че политическата програма на управляващите предполага по-ниски цени за кредитиране, дори с цената на увеличена инфлация и нисък курс на лирата.

Те очакват и правителството да започне да прилага политики за подобряване на конкурентоспособността и да стимулира растежа, който в момента е на нива под средните за последните 10 години.

„Чуждите инвеститори не са убедени, че турската централна банка ще бъде оставена да решава монетарната политика на страната независимо“, отбелязва Хамарлунд. По думите му силното представяне на управляващата Партия на справедливостта и развитието на изборите са усложнили тази ситуация.

Не всеки обаче е песимистичен. Credit Suisse Group препоръча на инвеститорите си да увеличат активите си в Турция, след като назряващата криза свали значително цените на акциите.

Кредитни рискове

Спадът в цените на петрола помогна на Турция да обяви бюджетен излишък за два поредни месеца – август и септември, за първи път от 2004 г. насам. Това ще помогне за балансиране на тазгодишния дефицит до нива от приблизително 5% от БВП.

Дори и така Турция е сред развиващите се пазари с най-бързо растящ дълг на частния сектор, което увеличава зависимостта от външно финансиране и заплашва националния кредитен рейтинг, смятат експерти на Fitch Ratings. Moody’s цитират голямата нужда от финансиране и геополитическите рискове като причини за запазване на негативната перспектива по кредитния рейтинг на Турция.

Двете агенции оцениха Турция с най-ниския инвестиционен рейтинг, докато Standard&Poor постави страната само на степен от „боклук“. (България има също „боклук“, поставен от Standard&Poor. Б.р.)

„Все още има много отворени въпроси за бъдещето на икономиката и програмите за реформи“, казва Дмитри Баринов, който движи инвестиции на над $2.6 млрд. в Union Investment Privatfonds.

По думите му, ако Ердоган опитва да стимулира растеж с ниски лихви по кредитите, това ще увеличи дефицита и само ще задълбочи банковата криза в Турция.