НЕК намалила загубите със 106 милиона

Снимка: БГНЕС

Лека-полека Националната електрическа компания (НЕК) успява да намали загубите на годишна база с малко над 100 милиона лева. „Загубите на НЕК към 30 септември 2015 година са 218 милиона лева в сравнените с 324 милиона през 2014 г., съобщи министърът на енергетиката Теменужа Петкова на форума „Година на реформи в енергетиката. Каква е посоката?“ Array

По думите й, това е знак, че решението, което Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР) прие на 1 август, вече дава своите добри резултати. „Дефицитът на НЕК към момента е 3.7 милиарда лева. 2.3 милиарда от тях са в резултат от невъзстановените разходи от инвестиционни проекти като АЕЦ „Белене“ и „Цанков камък“ и 1.4 милиарда са тарифният дефицит, натрупан с годините в НЕК“, отбеляза министър Петкова.

„Създаването на фонд „Сигурност“ в българската електроенергийна система на практика даде възможност НЕК да бъде дофинансирана от приходите от вноските на всички производители на енергия“, допълни тя. Петкова заяви, че подобряването на финансовото състояние на НЕК показва, че мерките, взети от правителството и КЕВР, вече дават положителни резултати.

Председателят на КЕВР Иван Иванов се присъедини към становището й. „Добавката „Задължение на обществото“ трябва да бъде разпределена върху всички крайни потребители и това е, което направи регулаторът със своето решение от 1 август“, коментира Иванов.

„В последния месец на старото ценово решение – юли, НЕК е имала дефицит от 64.5 милиона лева. От 1 август влиза в сила новото ценово решение и дефицитът намалява на 29 милиона, през септември намалява на 22 милиона лева, а през месец октомври НЕК излиза на плюс с 14.8 милиона лева“, обясни Иванов.

Той уточни, че тази тенденция е без да се отчитат приходите от фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Според Иванов, ако вноските във фонда бъдат включени, резултатът ще бъде плюс с 45.2 милиона лева на месец.

По отношение на двете американски ТЕЦ в комплекса „Марица Изток“, с техните дългосрочни договори за изкупуване на енергия, Иванов каза, че се надява до края на февруари 2016 г. категорично да се реализира подписаното с тях споразумение за изплащане на задълженията на НЕК и намаляване на цената за разполагаемост, която държавната компания им плаща.

В ценовия модел беше отчетено, че това ще доведе до икономия за НЕК от 97 млн. лева на годишна база, заради намаляване на цената за разполагаемост на двете централи, отбеляза Иванов. „КЕВР в следващите месеци и през 2016 г. ще взема решения, които да доведат до либерализация на пазара в условия на прозрачност“, каза Иванов.

БЕХ в момента води директни преговори с няколко банки, за да успее да договори заем, който да предостави на НЕК – за разплащане на над 900 милиона лева задължения към двете централи за изкупен ток. Съставя се график за преговори с 9-те банки, заявили готовност да осигурят заема от 650 милиона евро за БЕХ, каза Теменужка Петкова.

Тя припомни откритата процедура за избор, която беше прекратена, тъй като банките поставиха условие за предоставяне на държавна гаранция, изрично посочено в документацията, че няма как да бъде предоставено.

БЕХ отправи покана за преговори към 25 банки и до този момент са потвърдени 9 заявления за пряко договаряне. Министърът на енергетиката изрази надежда най-сетне средствата да бъдат осигурени, за да се „отпуши“ системата, защото от тези 950 милиона лева 325 милиона веднага ще отидат в българските мини – „двете централи дължат на мините общо 325 милиона лева и това е жизненоважно за тях“.

Петкова съобщи, че са водени преговори с двете централи, като с „ЕЙ И ЕС Гълъбово“ сме постигнали договореност, че срокът ще бъде удължен до 26 февруари 2016 година, а с „Контур Глобал“ също текат разговори за удължаване на този срок.

Министърът на енергетиката потвърди, че на 10 декември ще бъде подписано окончателното инвестиционно споразумение за изграждането на интерконектора Гърция-България и ще бъде даден официалният старт на проекта. Тази газова връзка ще помогне на България да диверсифицира източниците си на доставка на природен газ.

„Много активно работим и по интерконектора с Румъния, който е в най-напреднала фаза и много се надявам в средата на 2016 година България да има и своята първа интерконекторна връзка. По интерконектора със Сърбия също е бил отбелязан много сериозен напредък тази година. Разработена е пътна карта на този проект и много се надявам да се движим по нея, за да може и тази интерконекторна връзка да бъде факт през 2018 година“.