Европейски сателит ще търси гънки във времето и пространството

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Европейската космическа агенция (ЕКА) изстреля сателита Lisa Pathfinder, за да тества технологии за засичане на гравитационни вълни, огъващи времето и пространството при космически катаклизми. Array

Способността за такива измервания би направила възможно засичането на сливане на исполински черни дупки, които са белег за растежа на галактиките с течение на времето.

Европейският сателит беше изведен в орбита на борда на ракета Vega от космодрума Куру във Френска Гвиана. Сателитът беше изпратен по посока на Слънцето. Той ще се позиционира на приблизително 1.5 милиона километра от Земята, където се очаква да функционира в продължение на една година.

Сондата съдържа само един инструмент, създаден да измерва и поддържа 38-сантиметрово разстояние между два малки златно-платинени блока. Те ще се носят свободно във вътрешността на космическия апарат, а лазерна система ще наблюдава поведението им, търсейки отклонения в рамките на едва няколко пикометра. Това е по-малко от диаметъра на един атом.

При увеличени мащаби това е като да наблюдаваш разстоянието между небостъргача Шард в Лондон и Световния търговски център 1 в Ню Йорк, за да забележиш промени, по-малки от човешки косъм. Тази прецизност е относително рутинна в лаборатории на Земята, но изпробването й в Космоса е сложна задача.

Ако Lisa Pathfinder докаже ефективността на технологията, това ще проправи път към мащабна експедиция на ЕКА през следващото десетилетие, която ще изследва гравитационните вълни.

Те са предвидени в Общата теория за относителността на Айнщайн, която описва гънките, получаващи се в тъканта на пространство-времето (континуум) при движението на маса с ускорение, каквото има при избухване на звезди. Очаква се сигналът да е почти неуловим, затова се изисква свръхчувствителен лазерен интерферометър като този на борда на сондата.

Учените правят опити да засекат гравитационни вълни и от Земята, но само орбитираща обсерватория би могла да идентифицира сигналите с голяма дължина на вълната и ниски честоти, които се излъчват при наистина мащабни събития като сливането на свръхмасивни черни дупки при съединяването на галактики.

Свръхмасивните черни дупки представляват особен интерес за изследователите, тъй като тяхното образуване и еволюция изглежда са неразривно свързани с тези на галактиките, в които се намират.

Изучаването на техните характеристики би могло да разкрие подробности за формирането на огромните структури, които виждаме на небето, в хода на космическата история.