Живеем сред поколение, за което войната е видеоигра

03 дек., 2015 Ureport Близкият изток, Водещи новини, Мнение Коментарите са изключени за Живеем сред поколение, за което войната е видеоигра

• SHARE
• TWEET
• SHARE
• ИЗПРАТИ МАТЕРИАЛ

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Баща и син, и двамата лейбъристи, и двамата британски депутати, са на противоположни позиции дали Великобритания трябва да бомбардира позиции на „Ислямска държава“ в Сирия. На 2 декември парламентът на страната подкрепи предложението след ожесточени дебати. Досега британски изтребители се включваха само в ударите по позиции в Ирак. Обсъждането в пленарна зала раздели лейбъристите, подкрепили първата война в Ирак по предложение на тогавашния си премиер Тони Блеър.

Въпреки категоричната позиция за борба срещу тероризма британските депутати останаха разединени за това дали бомбардирането на райони, където има и цивилни граждани, е най-добрият метод за справяне с джихада. Представяме мнението на социалиста Тони Бен от речта му в пленарна зала, което доказва, че когато става въпрос за национални интереси, може да се мисли и надпартийно. Array

Войната е нещо, за което се говори лесно, но тук няма много хора от поколението, което я помни. Не съм убивал никого, но съм носил униформа. Бях в Лондон през 1940 г. в кулата Милбенк, близо до мястото, където съм роден. Всяка вечер слизах в бомбоубежището, всяка сутрин виждах горящите сгради. Една вечер в Уестминстър бяха убити 500 души, което беше ужасяващо.

Не са ли ужасени арабите? Не са ли ужасени иракските жени, чиито деца избиваме? Що за глупаци сме, щом живеем сред поколение, за което войната е компютърна игра или просто новина по телевизията?

Всеки член на парламента, който гласува „за“ предложението за бомбардировки в Сирия доброволно и преднамерено поема отговорността за смъртта на невинни хора, ако войната започне, без решението за това да е тяхно.

Това е наистина уникален дебат. В парламентарния ми опит сме били призовавани да поемаме отговорност за решение, което в действителност не взимаме ние, впоследствие за хора, които нямат роля в бруталността на режима, с който се занимаваме.

По-старите от нас си спомнят подписването на Хартата на ООН. Думите от нея изплуват в ума ми и само при мисълта за тях ме разтрисат дълбоко.

„Ние, хората от обединените нации, сме твърдо решени да предпазим бъдещите поколения от ужаса на войната, която два пъти – по време на нашето поколение, предизвика неописуемо страдание на човечеството“.

Това беше обещанието на нашето поколение към това поколение. И ще бъде най-голямото предателство, ако гласуваме да изоставим Хартата и вземем едностранно решение под претекста, че работим в името на международната общност.

Аз ще гласувам срещу предложението, поради причините, които изложих пред вас.

Синът му Хилари Бен защити позиция, коренно различна от тази на своя баща – и колега, и подкрепи предложението за удари в Сирия. Ето и неговото изказване:

• бомбардировки, Великобритания, Втора световна война, гласуване, джихад, Ирак, Ислямска държава, международна общност, ООН, парламент, поколение, Сирия, тероризъм, Тони Бен, Хилари Бен