От април 2016 - големите болници с повече пари

От април 2016 – големите болници с повече пари

Министерството на здравеопазването, Българският лекарски съюз (БЛС) и НЗОК обмислят от април 2016 г. заплащането на болниците да се изчислява чрез коефициент и по методика, различна за всяка от тях. Така натоварените болници с голям брой пациенти, тези за комплексно лечение и по-голям брой клинични пътеки, както и лечебните заведения с по-добра апаратура ще разполагат с повече пари за лечение, стана ясно на форум „Власт, лекари и пациенти – заедно в реформата“.

Още по темата:

Крайната цел на този вид финансиране е да спре нерегламентираното доплащане от пациентите, както и надписването на неизвършени от болниците медицински дейности, предаде БНР. Това на практика означава, че големите болници ще разполагат със значително повече средства.

Здравният министър д-р Петър Москов посочи, че финансирането на болниците не бива да продължава по досегашния начин, защото не отчита характеристиките им. По думите на Москов, нужна е реална методика за ясно остойностяване на всеки преминал през болницата пациент.

Москов отхвърли упреците, че въвеждането на задължителната здравна карта е администриране и не е подчинено на нуждите на здравната система. Реалната нужда от болнични легла в България е 26 095, а в момента те са 48 600. Част от тях ще бъдат трансформирани в легла за продължително лечение, обясни още Москов.

Така от април догодина болниците, които лекуват комплексно своите пациенти, ще получават повече пари. Това ще залегне в Националния рамков договор за 2016 година, като цените на клиничните пътеки остават еднакви за всички, но бюджетите ще се определят чрез коефициент за компетентност на болницата, обясни д-р Москов.

„Който пие ракия, пуши цигари, яде сланина и не желае да има хранителни навици…“

На форума се изказа и премиерът Бойко Борисов, който обяви, че: „Министърът има пълната ми подкрепа, на мен и на правителството, да стигне докрай в здравната реформа. За догодина съм поел ангажимент да има 20 млн. лв. повече за спешната помощ. Реформата ще продължи“.

Не може толкова милиарди да се харчат години наред и да продължаваме да отчитаме по-голяма смъртност и по-голяма заболеваемост, допълни премиерът.

„Винаги имаме недоволни, винаги си имаме и такива, когато бизнесът им намалее, ще бъдат нещастни. Цял живот щастието на едни се гради върху нещастието на други. Не може едни болници да работят по всички теми, а други само по тези, които са високо платени. Това ли иска да внуши министър Москов, ако трябва да го преведа на по-разбираем език. Този който пие ракия, пуши цигара, яде сланина и не желае да има хранителни навици, трябва ли болниците да му платят лечението?“

Бюджетът на НЗОК вече одобрен

Докато на форума Борисов обясняваше, че догодина за здравеопазването има 129 милиона лева повече, парламентът одобри бюджета на НЗОК с допълнителните средства. Въпреки одобрените 3.204 милиарда лева
разходи за догодина, БСП и ДПС поискаха увеличение на средствата за извънболнична помощ и профилактика.

Според д-р Хасан Адемов (ДПС), въпреки заявените от министър Москов намерения за увеличаване на парите за извънболничната помощ, това не се е случило. „С 3 милиона се увеличават средствата в бюджета на доболнична помощ, а що се отнася до първичната извънболнична помощ – с 11.5 милиона за специализираната помощ, но това в никакъв случай не е достатъчно“.

Парламентът реши още здравната каса да утвърждава на всяко тримесечие обемите и сумите за извънболнична първична и извънболнична специализирана медицинска помощ. Надзорният съвет на НЗОК ще утвърждава за всяка Районна здравно-осигурителна каса (РЗОК) годишна обща стойност на разходите със здравноосигурителни плащания, разпределена по месеци – т.е. ще има лимити.

НЗОК ще разпределя договорените годишни обеми на видовете медицинска помощ по РЗОК, а директорите да разпределят утвърдените годишни обеми, като те ще се закупуват от изпълнителите на болнична медицинска помощ здравни дейности от основния пакет.

Церемониално за ВМА

Междувременно на тържествена церемония по случай 124 години от създаването на Военномедицинска академия (ВМА), премиер и предидент държаха хвалебствени слова.

Според Росен Плевнелиев „ВМА не престава да расте и да се развива и повече от столетие успява да съхрани богатите си традиции, и не само медицинска практика, но и стремеж за усъвършенстване, и развитие на медицинската наука“. По думите му „ВМА е еталон за образцово овладяване на критични предизвикателства и е с отлична репутация“.

Според Плевнелиев, въпреки тежкото си финансово състояние, ВМА несъмнение е едно от водещите медицински заведения в страната и е символ в последната година и половина на отговорни действия и успешна реформа.
Плевнелиев се обърна и към премиера Бойко Борисов.

„Г-н министър-председател, спомняте си прословутата магистрала „Тракия“, договорена за 810 млн. евро и не беше направена, договорът е ясен, въпреки че беше засекретен, аз като министър на регионалното развитие го сложих на сайта на министерството. Магистралата има ли я сега – има я, същата като проект, договорена за 240 млн. евро вместо 810 млн. евро“, каза той.

Според Плевнелиев спестените 21 млн. лв. на ВМА са същото, но с по-голяма значимост, тъй като е едно да режеш от асфалта, друго е да режеш от човешки съдби.

Тук се чувствам като у дома си, защото съм лежал в тази болница, каза от своя страна Борисов. „Президентът винаги съумява по-сърдечно и с чувство да каже какво мислим за вас. Пожелавам на всички българи да сме една здрава нация, защото и тази година това, което Москов предложи, сме се опитали да го подкрепим – 129 млн. лева за НЗОК, 20 млн. лв. за Спешна помощ, 56 млн. лв. повече за отбрана“, добави Борисов.